Авг. 242007
 

Както се казва в една реклама: „Хайде, на всеки се случва”. Само че там се говори за друго. А аз се сещам за работа…

Случвало ми се е да работя нощем. Дори по цели нощи. Нещо повече – случвало се е да работя през деня, цялата нощ и следващия ден. А сега ми се случи да работя 19 дни без почивка. И се получава една интересна аналогия…

Когато съм бачкал през нощта, на другата сутрин съм много смачкан. Но идват колегите, започва деня и аз се увличам – дори не ми се спи. Но следобед ми става едно такова… сиво. И се прибирам вкъщи сив. И се наспивам. И чак след като се наспя, осъзнавам колко съм бил скапан следобеда.

Същото се получи и сега. През уикенда ми докривя, особено в неделя. И не че съм се преработил, ама просто някой трябва да го направи. „Абе нищо работа, ама ей на, свърших я”. В понеделник се чувствах като парцал. После ме захапа работата и… не усетих как свърши седмицата. Ама като се замисля сега… сиво ми е. Малко смотано. Не като да съм скапан, просто ми е безинтересно. Това е тъпо, защото аз си харесвам работата. Но можеше да се очаква.

Но идва уикенд! И този път – почивен! Е, не че ще си клатя краката, ама поне няма да работя умствено. Чака ме един таван за боядисване и куп неща за свързване в една баня. Умора за тялото – отмора за духа.

Приятен уикенд! 🙂

 Posted by at 17:38

Sorry, the comment form is closed at this time.