За втори път се опитвам да работя изцяло на Linux. Първия път подходих малко несериозно – оставих си и Windows на хард диска и в един момент се усетих, че работя само на него. Това беше преди близо 2 години.
Сега е различно. Затрих си Windwos-а и сложих Linux, няма мърдане. Трябва да работя върху тази система – друга (почти) нямам. Първия ден беше кошмарен – подкарването на едно елементарно Licq отне 3 часа. Подмяната на kernel с 2.6.22.6 (т.е. последния) се оказа голяма грешка, защото след това разни неща не работеха. Добре че е Пешо (един колега), той спасява. Но аз се почувствах почти безпомощен…
Всъщност, точно това е идеята. За да го науча, трябва да си блъскам главата наистина. Иначе с голи експерименти върху тестова/виртуална машина няма да стане.
Ако остискам месец-два, всичко ще е ОК. Ще навляза бързо и ще си викам „е, не беше чак толкова страшно“. Обаче сега е много зор.
Стискайте палци!
2 Responses to “Linux for me”
Sorry, the comment form is closed at this time.
Бро – не може да си толкоз вързан в ръцете и главата, че да се бориш като прасе с тиква с едно Licq 3 часа… Посмали малко 🙂
Може, може. Като каже, че не се компилира – и дни може да отнеме 🙂
Първо слагаш компилаторите, после слагаш още 2-3 пакета (qt-нещо-си), които зависят от други десетина, зависещи от още 5-6… После намираш грешката в сорса на последната версия на LIcq, която е описана в един руски сайт… абе има какво да се прави 🙂