Труп в хола

Имам някакво слабо влечение към екологичната идея. Като малък (7-8 клас, може би) се опитах да се зарибя със „Зелени патрули“. Ходих на няколко лагера с тях. Много зле са с организацията – шефа им (Амадеус Кръстев, наричан още Вожда) го бива повече да вика, от колкото да управлява. Може би е добър в намирането на спонсори, със сигурност е много запален по зелената идея. Ама не го бива в контакта с хората. Поне такива са моите спомени – може да се е променил. Това беше преди толкова много години…

Сега, аз не мога да кажа, че съм много запален. По-скоро симпатизирам. Опитвам се да си изхвърлям боклука разделно; изгасям ненужното осветление не заради цената, а заради идеята; никога, ама никога не си хвърлям боклука извън отредените за това места (особено когато съм в планината); когато пазарувам малко неща, не вземам найлонова торбичка, а си ги нося; и т.н. Е, движа се доста неекологично – често съм сам в колата, а колата ми е сравнително голяма. Но нямам удобен транспорт до офиса.

Сега идва времето на елхичките вкъщи. Преди, когато живеех сам, не си слагах елха – просто украсявах стаите с гирлянди и играчки. Сега не може без елха – най малко заради искричките в очите на Ирина. Имаме си изкуствена елхичка: хем практично (работи много години, не ти нахвърля пода с иглички и т.н.); хем екологично. Ако не беше тази елхичка, щях да потърся живо дръвче. Вече са много разпространени, и не са безбожно скъпи. Но в никакъв случай няма да сложа отсечено дърво в хола. Това дърво е мъртво. По-лошо – то е умъртвено, за да може 2-3 седмици да си гледаме кефа, а после да го изхвърлим. Това е все едно да имаш труп в хола.