Дек. 282006
 

Коледните празници отминаха. Толкова много неща се случиха, че чак се плаша да ги напиша…
В събота си ходих по родния край. Пътуването беше неочаквано дълго заради бесните задръствания по магистралата. 10 км от магистрала за час и половина – това си е рекорд! Вечерта се видяхме с нашите, а по-късно през нощта ходих на гости на Прасето. Много готино беше. Само дето много се заиграх със Снежан (котарака), още имам белези по ръцете…
В неделя се отдадох на авторемонти. Оказа се, че „малкото ръждица в едно ъгълче” плаче за изкърпване. Но съм горд, че успях да разглобя половината багажник и да намеря кабелите, дето ми правят мизерии със задните нагреватели. Не че ги оправих, де.
Вечерта (бъдни вечер) имахме Голяма Семейна Сбирка, със много на брой (постни!) манджи, много весели приказки и т.н. А след това дойде времето всеки да види колко е слушал през годината. Аз съм слушал МНОГО 🙂
В понеделник… станах кръстник.
Почти-роднина и духовен наставник на една малка красавица.
Всичко беше почти перфектно. Не закъсняхме много за църквата, свещеника беше много добър, ритуала (тайнството) беше ръководен с чувство и истинска вяра. Е, имаше ги и разните баби и дядовци, които изявиха силно съмнение, че ох, че простине бебето, как ще го събличате тука и т.н. Но за това пък Стеф и Га (особено Га) не позволиха излишни намеси и всичко си мина по мед и масло. А легендите разправят, че нито едно бебе не се е разболяло по време на кръщене – напротив.
Желая ти много усмивки в живота, малка красавице!
След църквата отидохме на малка почерпка за обяд. После отидох да нагледам разни роднини, с които се виждаме сравнително рядко.
Вечерта, обаче, беше най-веселата вечер от маса време насам. Бях на гости на кумовете. Толкова смях, толкова веселие не съм имал от много време. Пламен ме въведе и в последните си достижения в областта на панорамните изображения. Като извади разни специални стойки, обективи, фотки… за 20 минути пред очите ми направи пълна 360 градусова панорама на стаята, маста и всички нас (включително и себе си!). Направо ме разби.
Във вторник се събудих и леко… се притесних. Беше навалял сняг. А ме чака дълъг път…
Оказа се, че проблема е само да изляза на главния път. От там до София беше безгрижно. Всъщност, зарадвах се колко малко движение има по магистралата. Очаквах бруталистични задръствания, като в събота.
Вечерта ходих на кафе. Кой на кафе, кой на ракия… ама бях с кола и за това пих само кола. А след кафето изживях няколко много приятни минути, които ще ме топлят до края на годината.
Ами това бяха коледните празници за мен. Като цяло, много и хубави преживявания. Дано за всички е било така 🙂
Очаквам с нетърпение Големият Новогодишен Купон на Фъриж

 Posted by at 10:31

Sorry, the comment form is closed at this time.