май 222008
 

Сещам се за книгите на Стефан Кралев (Stephen King). Те често са написани така, че в началото е много трудно да схванеш за какво става дума, защо автора разказва няколко привидно скучни и абсолютно несвързани помежду си истории. Към средата нещата постепенно се изчистват по много красив и неочакван начин. Красив, по начина, по който може да е красива една математическа функция или програмен код. Красив и елегантен. За да се стигне до последната част, в която просто не можеш да се отлепиш.

Същото е и с „Идеалният мъж“. Определено си струва, но това се разбира след средата. Все пак, препоръчвам го. Заслужава си. Аз нещо свикнах да ходя на страхотни комедии, а тази постановка е и малко по-“смислена“. Не че няма смях и изцепки (особено във втората част). Има и някои проблеми.

Като начало, играта на Мария Кавърджикова не ми допадна. Някак си не успя да влезе в ролята. Рецитираше репликите някак показно, все едно ги чете в момента, без чувство, без вживяване. Юлиян Вергов също беше така в началото, но после влезе в крачка.

Сцената на театъра е може би най-голямата в БГ. За това, когато актьорите са с гръб към публиката, репликите им потъват в тази „пещера“. Аз бях на 2 ред и не успях да чуя добре някои неща. А вътре в самата пещера доста грозно се виждат разни тръби, вентилации, противопожарни инсталации, стълби и т.н.

Началото на пиесата не можа да ме грабне. Хем Оскар Уайлд е един от най-добрите писатели, но не му се е получило. Може би за това някои хора си тръгнаха в антракта. Но втората част… Втората част е много добра. Интригите се заплитат, следват една след друга, тежките моменти, душевните болки на героите стават все по-дълбоки, както и облекчението при развързването на поредния възел. Самите герои стават все по-плътни и по-плътни, както и все по-сложни и истински, като живота. В един момент вълните на пиесата така ме повлякоха, че съчувствах на проблемите на тези герои сякаш са мои проблеми – на същите тези герои, които в началото изглеждаха безкрайно кухи и плоски. Исках да извикам „Хайде, кажи и / кажи му цялата истина, стига тайни. Не усещате ли, че само затъвате все повече…“

Е, ясно е, че на финала удоволствието ми беше дълбоко и истинско. Защото аз съпреживях драмата на семейство Чилтърн, както и тяхното истинско щастие. Истинско, макар и не лъскаво и красиво. Но истинско и жизнено.

Това е нещо, което много добре се показва в малкото часове на постановката. Истината не може винаги да е лъскава. Живота не може да бъде перфектен. Но може да бъде красив, без да е лъскав и перфектен. Просто защото е истински.

 Posted by at 12:01

  One Response to “Идеалният мъж”

  1. Аз също бях на тази постановка, въпреки че закъснях малко.
    Приблизително първия половин час ми беше малко безинтересно, но с времето нещата се промениха.
    В крайна сметка дори толкова ми хареса, че се замислям дали да не я посетя пак с моята приятелка, която имаше и билет за тази, но се наложи да работи и не успя да дойде.

Sorry, the comment form is closed at this time.