Сеп. 162014
 

Днес ще ходим на плаж, пък ако ще и жаби да валят.

Станах много изморен. Хич не успявам да се наспивам тука. Пробвах да си направя сутрешната, гимнастика, но се отказах след третото повторение. Майната му, ще се кълча на плажа.

Хапнахме набързо и започнахме да гласим багажа. То не че има много багаж. За пръв път от страшно много години отиваме на плаж само двамата. Което изисква специално внимание, защото ще си оставим багажа без да има кой да го гледа, докато се плацикаме. Така че изтърбуших от раницата всичко, прибрах фотото, документите и телефоните в сейфа на стаята и взех само малко пари, личните карти и картата за стаята. В случай, че останем без лични карти – имаме паспорти в стаята. Всичко е по две, мамка му…

Уж не сме се помотвали много, а пристигнахме на плажа към десет и половина. Морето все още е развълнувано, но не е като вчера. Водата е топла. Всъщност обичам вълните, когато са до около метър. Времето е относително перфектно – леко облачно, колкото да не препича. Вятър почти няма, само колкото да раздвижи въздуха, да не е задух. Температура – към трийсетина градуса.

Наехме си два шезлонга и чадър (всичко по четири евро) и хайде във водата. Снимки нямам, защото не съм вземал фотото този ден. Но беше много приятно. Плажа, както вече казах, е много широк. После в морето се влиза доста спокойно – първите двайсетина метра водата и е под кръста. Е, без да броим вълните.

По някое време реших, че съм събрал достатъчно сили за да си довърша гимнастиката. Отидох малко по-назад в ненаселената част на плажа и се отъркалях в прекрасния, ситен и чист пясък (3+8/15/20). Огромната пясъчна площ се почиства машинно всяка вечер (личи си по шарката сутрин) и ръчно през деня – обикалят хора, които събират всяко боклуче в едни мрежички. Евала.

Към два часа следобед решихме, че е време да похапнем. Извадихме предварително приготвените сандвичи (има и капанчета край плажа). После направих Голямата Грешка. Заспах на шезлонга.

Събудих се час и нещо по-късно и установих, че
– всичко облаци са изчезнали
– сянката на чадъра се е преместила
– аз съм изгорял.

Минахме за последно през морето. После – метрото и обратно в хотела. Тя ме намаза с някакъв крем. Това малко помогна на горящата ми кожа, но не за дълго.

Все пак денят не е напълно загубен. Близо до хотела е катедралата на Влаенсия (Catedral de Santa María de Valencia), която има висока кула (Torre del Micalet), достъпна за туристи. Още първия ден и хвърлих око, но тогава Тя каза, че 202 стъпала са твърде много. Сега ще отида сам.

За изкачване на кулата взимат 2 евро. Не че има асансьор или нещо – само добрата стара вита стълба. Двеста и две относително стръмни стъпала.

valencia078

И какъв то съм си припрян, пристигнах горе доста задъхан. А гледката ми отне и сетния дъх! Целия град – като на длан. При това от сграда, просторена преди близо шест века!

valencia074

Катедралата, погледната откъм кулата

valencia075

Валенсия, изглед отгоре

valencia076

Населението горе

valencia077

И аз

Имах късмета да чуя отблизо и гласа на Голямата Камбана (Micalet) – седем тона и половина, която бие на всеки час в последните четиристотин седемдесет и пет години. Всички качили се на терасата подскочиха щом камбаната запя 🙂

После се прибрах в хотела и излязохме да вечеряме. Ох, толкова сме изморени и двамата… Денят приключи към 23 часа.

 Posted by at 8:19

Sorry, the comment form is closed at this time.