Валенсия, ден 7, част 1/2

Днес е последния ден. Няма да сколасаме да обиколим всичко желано. Но нали и преди съм казвал – не трябва да се следва стриктен списък. Все пак сме на „почивка“.

Деня започна с йога на терасата (12/16/24). Предполагам, че всички комшии са свикнали да ме гледат по боксерки. Отсреща има един чичка, който всяка сутрин си чисти голямата тераса, пълна с растения, с прахосмукачка. По пижама. То и аз не съм по-красива гледка, сигурно.

След закуска трябваше да решим какво отпада от плана. Albufera изтегли късата сламка. Първо Тя не е готова още за пътувания след вчерашното тежко главоболие. А аз така или иначе предпочитах Biopark. Тя реши да обиколи „набързо“ останалите молове (в радиус от километър около хотела сигурно има поне пет-шест El Corete Ingles).

* * *

Слънцето днес напича безжалостно. А моите рамене и гръб са доста изгорели. За това взех с мен само торбата с фотото и шишенце с вода. Хванах меторото до Nou d’Octubre. От там до Biopark са десетина-петнайсе минути пеша.

Този безумен велосипед го видях на път на една витрина

Биопарк е най-красивия и приятен за разглеждане зоопарк, в който съм бил. Животните не са в клетки, а са отделени от посетителите с хитри огради. Всичко е направено, сякаш се разхождаш сред тях в природата.

 

Розови фламинго – и едно врабче

Нещо друго

Това е мадагаскар

 

Саваната

 

 

 

 

 

Екваториална Африка

 

 

 

Краката на горилата

 

Има и театър. Успях така да си наглася времето, че да хвана „представлението“ в 13:00. Тук трябва да кажа няколко думи за амфитеатъра.

Като цяло, амфитеатъра е открита площ. Няма навеси, няма дървета. Докато в другите части на Биопарк всичко е направено така, че пътечката да минава предимно на сянка, в амфитеатъра сянка почти няма. Което при 33-34 градуса и без грам вятър, е леко неприятно. Не стига другото, ами реших да запиша представлението на видео, да го покажа на децата. Залепих големия 10-100 на Nikon V3-ката и започнах да се потя обилно. И докато представлението се развива, аз се потя все повече, а никоня загрява все по-мощно. След петнайсетина-двайсет минути направо си пареше – все пак е жега, слънце, а аз го карам да компресира видео в реално време.

Не знам късмет ли беше, или е стискал зъби до последно, но успях да изчакам края на представлението – около 25 минути. Спрях записа на видео и на екрана блесна
„Internal temperature is too high. Shutting down camera“
Евала!

Скрих се на сянка за пет-десет минути (и аз имам нужда от охлаждане), и никоня се съвзе. После се помотах още малко и реших да си ходя. Прекарах в биопарка към три часа.

От там имах идея да хвана любимите ми Градини на Турия и да се прибера пеша – пет-шест километра.

Обаче бях ТОЛКОВА каталясал в жегата, че едва стигнах до началото. Реших да не се ебавам и си хванах метрото на обратно. И по-добре – в метрото така ми прималя…

Прибрах се към два часа следобед. Тя беше отметнала повечето молове по бързата процедура, така че отидохме да хапнем