Валенсия, ден 2, част 2/2

Честно казано, следобедната сиеста я прекъснахме трудно. Събуждането около пет ни доведе до автобуса в 17:40. Така първоначалния план да посетим цели две от спирките – кралския парк и после огромния зоопарк Bioparc – претърпяха редукция. За беда липсата на информация ни доведе до това за да пропуснем кралския парк, с надеждата да видим слонове и тигри на живо и без клетка.

Пристигнахме на входа на Biopark към 18:26 и хукнахме към билетопродавницата. Цената от 23 евро на човек я бях преглътнал трудно, но все пак – един път сме дошли. На касата, обаче, ме очакваше изненада. На развален английски ми обясниха
– Да ви предупредя, че затваряме в 20:00
Погледнах многозначително към табелата, указваща че през Август затварят в 21:00. Не последва реакция. Въздъхнах тежко и казах
– Добре.
– А животните ги прибираме в 19:00
– ВТФ?
– Да, имате само половин час
Е не става. Да дам осемдесе лева за половин час ми се видя overkill. Отказахме се.

Помотахме се в района докато дойде следващия автобус и го взехме за една спирка – до историческия музей. Не че смятахме да посещаваме музея. Просто от там започва най-любимото ми нещо във Валенсия – огромния парк, минаващ през целия град, Jardín del Turia.

Какво всеки голям град през средновековието (София не е била голям град), така и Валенсия се е образувала покрай голяма и пълноводна река – Турия. Реките, обаче, освен двигател на икономиката, могат да бъдат и спирачка. Не един и два пъти е имало чудовищни наводнения – последното, през 1957, е с опостушителни размери. Около 5800 къщи да разрушени, има над 80 жертви, предприятия са сринати или затворени. Следва голяма икономическа депресия продължила години.

В резултат на 21 декември 1961 година (само 4 години – е това е светкавична бюрокрация) е приет Plan Sur. Реката е отклонена южно от града през новоизградено корито дълго 12 километра и широко 175 (!) метра. Това отнема само девет години – от 1964 до 1973.

Долу-горе по това време Валенсия претърпява икономически и демографски бум. Постепенно в старото корито на реката е изграден Jardín del Turia.

Вело-алейка

Странни жълъди

Столетници

Не си пожелавам София да преживее такова наводнение (не че има от къде, де), но мощно завиждам на валенсианци за резултата от него, половин век по-късно. Като запален фен на разходките из разни паркове, съм меко казано възхитен. То не са пътеки и пътечки, детски площадки, игрища за волейбол, баскетбол, футбол, ръгби и какво ли не, цветя, дървета, красота, широко, дълго, дълго… няма край. Ние започнахме кажи-речи от началото и минахме почти половината – около четири километра.

После забихме из вече „познатата“ ни най-централна част на града, набутвайки се нарочно в най-малките и криви улички.

 

Тротоар

Така стигнахме до поредното заведение – BaBalu, което оценихнме като подходящо за вечеря. Поръчахме си литър Сангрия (разредено сладникаво вино с лед и плодове, приятно охлаждащо), тапас за двама и салата тропикана.

После се плъзнахме леко до хотела, кaто по пътя на пропуснах да цъкна някоя снимчица на дълга експозиция.