сеп. 102014
 

Честно казано, следобедната сиеста я прекъснахме трудно. Събуждането около пет ни доведе до автобуса в 17:40. Така първоначалния план да посетим цели две от спирките – кралския парк и после огромния зоопарк Bioparc – претърпяха редукция. За беда липсата на информация ни доведе до това за да пропуснем кралския парк, с надеждата да видим слонове и тигри на живо и без клетка.

Пристигнахме на входа на Biopark към 18:26 и хукнахме към билетопродавницата. Цената от 23 евро на човек я бях преглътнал трудно, но все пак – един път сме дошли. На касата, обаче, ме очакваше изненада. На развален английски ми обясниха
– Да ви предупредя, че затваряме в 20:00
Погледнах многозначително към табелата, указваща че през Август затварят в 21:00. Не последва реакция. Въздъхнах тежко и казах
– Добре.
– А животните ги прибираме в 19:00
– ВТФ?
– Да, имате само половин час
Е не става. Да дам осемдесе лева за половин час ми се видя overkill. Отказахме се.

Помотахме се в района докато дойде следващия автобус и го взехме за една спирка – до историческия музей. Не че смятахме да посещаваме музея. Просто от там започва най-любимото ми нещо във Валенсия – огромния парк, минаващ през целия град, Jardín del Turia.

Какво всеки голям град през средновековието (София не е била голям град), така и Валенсия се е образувала покрай голяма и пълноводна река – Турия. Реките, обаче, освен двигател на икономиката, могат да бъдат и спирачка. Не един и два пъти е имало чудовищни наводнения – последното, през 1957, е с опостушителни размери. Около 5800 къщи да разрушени, има над 80 жертви, предприятия са сринати или затворени. Следва голяма икономическа депресия продължила години.

В резултат на 21 декември 1961 година (само 4 години – е това е светкавична бюрокрация) е приет Plan Sur. Реката е отклонена южно от града през новоизградено корито дълго 12 километра и широко 175 (!) метра. Това отнема само девет години – от 1964 до 1973.

Долу-горе по това време Валенсия претърпява икономически и демографски бум. Постепенно в старото корито на реката е изграден Jardín del Turia.

valencia024

Вело-алейка

valencia025

Странни жълъди

valencia026

Столетници

Не си пожелавам София да преживее такова наводнение (не че има от къде, де), но мощно завиждам на валенсианци за резултата от него, половин век по-късно. Като запален фен на разходките из разни паркове, съм меко казано възхитен. То не са пътеки и пътечки, детски площадки, игрища за волейбол, баскетбол, футбол, ръгби и какво ли не, цветя, дървета, красота, широко, дълго, дълго… няма край. Ние започнахме кажи-речи от началото и минахме почти половината – около четири километра.

После забихме из вече „познатата“ ни най-централна част на града, набутвайки се нарочно в най-малките и криви улички.

valencia030

 

valencia031

Тротоар

Така стигнахме до поредното заведение – BaBalu, което оценихнме като подходящо за вечеря. Поръчахме си литър Сангрия (разредено сладникаво вино с лед и плодове, приятно охлаждащо), тапас за двама и салата тропикана.

valencia032

После се плъзнахме леко до хотела, кaто по пътя на пропуснах да цъкна някоя снимчица на дълга експозиция.

valencia034

 

valencia035

 Posted by at 8:25

Sorry, the comment form is closed at this time.