Представи си, че живееш до голяма река, която често прелива и ти отнася къщата. Отнася много къщи. После някое министерство идва и ти дава пари да си направиш нова къща. Проблема е решен. Да, ама другата пролет реката пак приижда и ти отнася къщата. И после тия от някое си министерство пак ти дават пари за къща. И ти пак си решаваш проблема.
На N-тата година на министерството му писва и ти прави подпорна стена пред къщата. Така си защитен. Но водата не се спира – тя отива на друго място. Примерно отнася къщата на другия бряг, която до сега се е отървала на косъм. За това след година и там „решават“ проблема – малка дигичка, колкото да запази къщата. Ама водата не може да изчезне, нали? Тя залива друга къща…
Всъщност решава ли се проблема с дигата пред една къща? Не. Как ще се реши проблема? Вероятно с язовир, или цяла каскада, които да поемат големите води. Да, ама язовира е скъпо и бавно начинание. Я по-добре да сложим диги пред по-важните къщи и да кажем, че се борим с проблема…
* * *
Общината се бори с проблема с паркиралите по тротоарите автомобили. Праща паяци да ги вдигат, ама това не помага. За това от скоро в София има нова мода – масово се поставят колчета. Така шофьорите не могат да паркират по тротоара. Или поне не могат там, където има колчета. Брилянтно решение на този тежък проблем. Как никой не се е сетил до сега? Така всички, които паркираха по тротоарите, сега ще изчезнат. Браво на общинарите.
(Какво, да строим подземни/надземни паркинги на по няколко етажа? Както казах, това е скъпо и бавно начинание…)
6 Responses to “Проблем –> решение”
Sorry, the comment form is closed at this time.
Решението не е брилятно, но е правилно. Наистина масово се слагат колчета и след време ще има на всеки тротоар. Само да ги слагат по-здрави, за да не ги унищожават разни гамени.
Крайно време е шофьорите да прочетат Закона за движение по пътищата. Виждал съм паркирали автомобили и в подлез…
Да, крайно време е „шофьорите да прочетат Закона за движение по пътищата„. И след като го прочетат, да се засрамят и да изчезнат като с магия.
Крайно време е да се махнем от София с по едно копие от „Закона за движение по пътищата“ подмишка. Вместо да кръжа като лешояд над изкормен африкански бивол аз бих се гмурнал под земята в търсене на убежище. Унищожавал съм и колчета и странични огледала. Вместо Велизарий да търси тъпкачи за метрото (признавам си мръснишко ми звучи) да си беше размърдал малкия инжинерен мозък и големия общински задник и да бяха почнали с някакви подземни паркинги.
А не да се биеме като нинджи по улиците кой на кого одраскал вратата…
За първият проблем предложеното решение – не е решение. Не можеш да строиш язовири на всеки дол. Има по-лесно и логично – не строиш в коритото на реката, дигираш само населените места и разрушаваш дигите защитаващи ливади, пасища и гори (там те са излишни). Така като имаш високи води те могат да се разливат спокойно без да застрашават човешки живот или имушество. Просто, ама при него няма строителство на диги, подпорни стени и тем подобни бетонни основания за големи комисионни, поради което сега продължаваме да строим в коритата на реките диги и предпазни стени.
Не съм го измислил аз – има си цяла стратегия на ЕО ниво за предпазване от наводнения.
Тома, не съм запознат толква с хидросъоръженията, но аналогията пак работи. Нека там където има място, да се направят паркинги за да се „разливат“ там автомобилите. Лошото е, че такива места са малко, особено по центъра.
За съжаление вече е построено край „големите реки“ и няма връщане. Така че ще се наложат големи съоръжения. А колчетата по никакъв начин не решават проблема – само го изместват.
[…] писах, нашата смела община е решила да пребори проблема с […]