Разходка до Безбог, в снимки

Миналата седмица разпускахме само на 30-40 километра от Добринище и успях да прикоткам моите жени да се разходим до Безбог. Ех, баирче, баирче…

Пътя до хижа Гоце Делчев изобщо не е такъв, какъвто го помня. Вече е новичък, няма ями, за дупки да не говорим. Път като слънце. За това без проблем стигнахме до долната станция на лифта. Там предстоеше на Ирина да се запознае за първи път с „летящите пейки“. Малко се притеснявах да не се стресира. Нищо подобно – много се изкефи 🙂

И така, ето моите жени до безбожкото езеро:

Винаги се кефя да снимам хижата от тази позиция. Изглежда сякаш е на края на света… 🙂

Подминахме езерото и зпочнахме изкачване на Безбожкия превал. Което нямаше как да направим без да се подкрепим с вафли:

Ето така изглежда превала в най-високата си част:

От другата страна минахме още толкова път пеша, преди да спрем за похапване. Ето ме мен в основата на Полежаните, на фона на Папаз Гьол:

Вляво се вижда основата на Мангър Тепе или Острец, зад него е Момин двор. Между двата е Краледворската лява порта, през която се минава за Тевно езерто. Вдясно от мен е един от най-готините върхове в Пирин: Джангала, известен още като Самодивски връх (прилача малко на огромен трон, но само от тази страна е толкова полегат). В десният край на снимката е Самодивската порта, през която се минава за Валявишките езера по пътя за хижа Демяница.

След като хапнахме, поехме бавно по обратния път заради облаците, които се мотаеха около Момин двор:

На връщане, преди да започнем качването на превала:

Напред и вдясно е връх Безбог, вляво по билото е пътя за Полежан.

Ето един интересен клек, на върха на превала:

Безбожкото езеро и хижата, от върха на превала:

На слизане с летящите пейки цялото небе беше облачно: