Пиянството на един синод

В събота се случи нещо много тъжно. 15 невинни българи загинаха по нелеп начин в охридското езеро. Мир на душите им.

В неделя пловдивският митрополит, „дядо“ Николай, вместо да изпълни една от основните функции на църквата – да успокои опечалените близки на загиналите – загатна, че това е божие наказание за концерта на Мадона. Концерта, срещу който същият този Николай възропта.

Висшият клир на българската православна църква отдавна е твърде далеч от своите миряни. Не мога да кажа дали е близо до бога, но всичките техни ежби и ламтене за имоти ме карат да мисля, че за тях църквата е просто начин да живеят в охолство. Пълно е със самозабравили се и самодоволни старци, чиято единствена реална връзка с бога е това, че главите им по цял ден витаят в облаците. Витаят в облаците и не виждат какво става на земята. Ето от къде се пръкна този Николай, тази еманация на всичко псевдо-духовно и не-смирено, който не се опита да даде мир на душите на загиналите, не се опита да успокои близките, а каза „Не, това е божие наказание“. Това е наказание от неговият не-всеупрощаващ и не-милостив бог. „Аз ви предупредих, ама не ме слушате!“

А всъщност колко ли от хората, пострадали или оцелели от трагедията, са били на този небогоугоден концерт? Замислили се изобщо Николай какво се опитва да насади сред черната отрова на това нещастие? Дали пък някой от тези хора не е бил набожен човек, редовно посещавал църквата? Дали дядо Николай, този борец за пречистване на душата на българите, се е допитал до свещениците в Антон за техните енориаши?

Това е поредната неадекватна постъпка на нашата „църква“. Не че няма добри и отдадени на бога духовници, но са по-скоро изключение, колкото по-нагоре в йерархията погледнеш. И това не е от ден или два, няма и да мине за ден или два. Държавата ни може и да се оправи, ама църквата… дай боже. България и българите имат нужда от нашата православна църква. Църква, която да напътства. Да дава надежда, да бъде опора в тежките дни.

Но тази църква я няма.