Февр. 092007
 

Попаднах на тези кратки размисли на Азимов относно интелекта.

Ах, толкова е прав! Интелекта е въпрос на гледна точка. Или, както е казал народа, всеки камък си тежи на мястото. Колкото и брилянтен да е един човек в неговата сфера, той би изглеждал като пълен идиот в друг контекст. И аз не се срамувам от това, че не мога да си сменя „дясната биалетка”, колкото и елементарен да е ремонта. Не ми е там силата.

Има, все пак, и още нещо, което Азимов не казва. След като някой открие „къде му е силата”, той трябва да натиска, да дълбае в тази сфера, да се развива. Таланта е нещо, което не можеш да научиш – имаш го или го нямаш. Но можеш да го развиваш. Или да тъпчеш на едно място, доволен от това, което имаш (или недоволен, мрънкащ, но пак да стоиш). Да, това с мрънкането пък е друга тема за размисъл.

Но относно усилието за развитие: това е нещото, което трябва да се оценява от истинския тест за… хм, не „интелигентност”. По-скоро „пригодност за живот/работа”? Нещо такова…

Човек, който не си е намерил мястото – трябва да го търси. Но като го намери, търсенето не свършва. И тук ставаме малко прагматични. Веднъж слушах едно интервю с Thomas Kyte, един от най-великите Oracle експерти на света. Сещам се за една много ключова мисъл в това интервю: „Никога не позволявай работата да спира развитието ти. Ако не виждаш повече развитие на едно място, време е да го напуснеш” (Това интервю е една от основните причини да „напусна” старата си работа преди няколко месеца)

Развитието. Това е нещото, което трябва да се оценява. Жалко, че няма такъв тест. Интелекта е относителен. Желанието за развитие е неоценимо. И безценно. Май на там се насочват и добите мениджъри и HR.

 Posted by at 12:01

Sorry, the comment form is closed at this time.