Окт. 132009
 

А като си помисля, че се чудех дали да ходя – нали съм леко нестабилен здравословно, пък следобед ме заболя и гърло… Никога нямаше да разбера какво съм пропуснал.

Всичко по реда си. Доставих се пред залата към 19:40. Там се срещнах с Иван и двамата се вмъкнахме за няма и 10 минути. Направи ми впечатление, че почти всички седалки са за заети, а пред сцената, където е истинската веселба, имаше към 200 човека. Зачудих се да не съм попаднал на концерт на Веселин Маринов: бахти, да отидеш на метъл концерт и да седиш седнал… (всъщност и аз седнах, но си имах причини). Добре че до 9 часа постоянно прииждаха хора, та пространството се уплътни хубаво.

Вътре дънеха Furnaze (всъщност не познавам подгряващите банди, разчитам на снимките от сайта на SME). Не знам, може би остарявам, но това не беше моята музика. Много „хард“ ми дойде. За това с нетърпение очаквах да свършат. Всеки си има вкус…

След това дойде ред на Kings of Modest. Честно казано, очаквах поредната дрън-ня. Но момчетата ми допаднаха много. Свирят добър, мелодичен метъл. Вокала не се дере, а пее (т.е. и за него има мелодия). И явно бяха ужасно впечатлени от публиката, защото се счупиха да ни благодарят след абсолютно всяка песен. Ама и „подкрепата“ от залата беше силна. едва ли много от присъстващите са ги чували преди, камо ли да запеят някоя песен, но хубавата музика заслужава хубаво викане.

И така до 20:50, когато Kings of Modest се прибраха. Стана малко тъпо когато си тръгваха, публиката взе да скандира „Таря, Таря“… Един вид „Чухме ви, добри сте, ама освобождавайте по-бързо“. Но такава е съдбата на подгряващите групи…

Таря излезе около 21:20. И залата полудя.


(сн. Metal Katehezis)

А, вярвайте ми, залата беше пълна до край. В началото изгаснаха почти всички светлини и засвири музика (за да се настанят музикантите). В този момент от моят позиция (долу-горе на средата между сцената и края на залата) ми направиха впечатление светлинките от дисплеи на GSM-и и фотоапарати: май имаше около 2 апарата на квадратен метър. И аз съм я правил тая глупост – да се опитвам да запиша нещо от концерт. Но няма как да стане, защото хилавите камерки хич не се справят на тъмно. Пък и в напъна да снимаш пропускаш кефа…

За изпълненията на Таря не мога да говоря. Божествен глас, невероятно излъчване, динамика. Невъобразимо удоволствие, сякаш не е от този свят. Немислима комбинация от здрава жица и плътно, мелодично излъчване. Удоволствие в най-чист вид, цели 2 часа.

Няма да изрежда сет-листа. Не съм си играл да го помня. Само ще отбележа един интересен факт: за разлика от другите, утвърдени групи, на чиито концерти съм бил, Таря Турунен все още няма нейния световен хит. Да, всички, които бяхме там, познавахме добре песните и и я подкрепяхме много здраво (а си пролича, че и тя се радваше много на това). Но цялата публика припяваше масово само на песните на Nightwish и Alice Cooper.

След „бис“-а Таря направи нещо, което аз, лично, не съм виждал: слезе сред публиката, в центъра на тълпата, и изпълни няколко песни от там. Да, вярно, беше заобиколена от 2 реда горили, а и изпълняваше само най-спокойни песни, даже без жица, за да не подлудява тълпата. Но удоволствието от уважението, което показа пред нас, феновете, е невероятно. Представи си: снежната кралица (която до тогава беше сменила поне 2-3 тоалета и вече не беше с бяло), която кара няколкото хиляди хора да подскачат крещят от удоволствие, слиза сред нас и пее, сякаш сме на парти у дома. Незабравимо (особено за щастливците, които бяха около нея). Дори изкара една песен сама – „If you beleive“ или нещо такова, не я бях чувал – свири на клавишните, пее, а лицето и излъчва… добри неща.

п.с.Много добри снимки в Дневник

 Posted by at 8:50

  4 Responses to “2 часа чисто удоволствие”

  1. Завиждам ти искрено. Тази година реших да пропусна концерта по ред причини, но от публикациите в блоговете разбирам, че съм изпуснал велико шоу. Много я харесвам Таря и съм щастлив, че се радва на любовта на много хора у нас.

  2. Незабравимо преживяване беше, подкрепям!
    На мен ми допаднаха и хората от групата й – финландско русия челист и адски мощния барабанист, който мисля че дори извади апарат за да снима ревящата тълпа , която го аплодираше след като Таря го представи.
    Необикновена комбинация от твърда музика, божествен глас и обаяние на една снежна кралица, толкова топла към публиката си!

  3. Браво момчета, радвам се че сте си изкарали хубаво.
    Само исках да спомена за един концерт, на който изпълнителят се е слял с публиката – Kenny G. Аз не ходих, но чух много добри отзиви.

  4. Но цялата публика припяваше масово само на песните на Nightwish и Alice Cooper.

    Е това не е съвсем вярно. Наистина на Poison почти всички пяха, но на някои от новите песни на Таря също много фенове знаеха текстовете. Да не говорим, че песента с най-силна „подкрепа“ от публиката след Poison беше My Winter Storm. И на нея почти всички пяха, особено на припева.

Sorry, the comment form is closed at this time.