Ян. 262010
 

В средновековието е имало и такава работа: преписвач. По манастири и кралски дворове, стотици (ако не и хиляди) хора са си изкарвали хляба с това: да преписват книги, прокламации, обяления и т.н. Това е било високообразован труд. Преписвачите са били сред малцинството от грамотни хора. Не са били богати, но като цяло не са и гладували.

И идва в средата на 15-ти век Йохан Гутенберг и взема че изобретява печатарската преса. Всъщност тя е изобретена над 2 века по-рано от кореец, но той я прави полезна и относително масово-приложима.

Направо е съсипала труда на преписвачите. Вече едно копие на последната прокалмация може да излезе за няколко минути (ако не и секунди). Свещените книги, требниците, житията на светиите и прочее научна литература излизат за часове или дни на копие, а не седмици и месеци. Направо е оставил преписвачите гладни.

Понеже са били високообразовани, вероятно някои от тях са станали печатари. Но понеже не са били инженери, пък и не са били необходими чак толкова хора, много от тях са си останали гладни.

Какво ли би направил профсъюзът на преписвачите, ако имаше такъв? Дали би използвал връзките си в свещенническите среди за да прекара забрана за издаване на книги чрез печатна машина? Или би натискал в кралския двор да осигури прокламациите да продължат да се пишат бавно и на ръка? Може би преписвачите, които не са останали чак пък съвсем без работа, биха искали субсидия за всяка преписана страница, за да са конкурентоспособни на печатарите?

Оф, какво ви занимавам и аз с проблемите на селското стопанство

 Posted by at 18:09

  One Response to “Преписвач”

  1. Така както нефтът е тръгнал да свършва (http://www.albartlett.org/presentations/arithmetic_population_energy_video1.html), ще има нужда от повече (а не по-малко) ръце в селското стопанство. Не бързай да отписваш селските стопани. Проблемите им са проблеми на всички нас.

Sorry, the comment form is closed at this time.