Мар. 022010
 

Снощи, докато се прибирах, дочух следния разговор между ученици, около седми клас (преразказвам по спомен):

– Тия неща по Български защо ни карат да ги учим? Подчинено изречение с обстоятелствено пояснение… На кого му трябва това?
– Ми да, аз тия неща след няколко месеца ги забравям. Няма смисъл.
– А тия преразкази с елементи на разсъждения…
– Пълна глупост. Защо ни карат да ги правим?
– Аз мога да си разсъждавам и без да го пиша на хартия…

Между другото, децата изглеждаха интелигентни. Добри ученици. Разсъждаваха доста добре. И тук идва драмата – никой не им е обяснил защо трябва да правят точно това. Защо учат точно тези неща, защо правят точно тези упражнения и как те се отнасят към реалния живот. Каква е ползата.

– Оф, пък в четвъртък имаме контролно по История.
– Сега тоя четвъртък ли?
– Да.
– И тая история, дето я учим… След година се оказва, че не било точно така.

Тук ще оставя очевидния коментар за любопитния читател. Евала на децата, че в седми клас усещат такива неща. Като си помисля аз, през целия си курс на обучение, колко сляпо вярвах на учебния материал…

Естествено, тук ехидно се усмихвам при мисълта, че както историята се променя след година, така утре може да се окажe, че и това, което се учи, примерно, по физика, не е баш така. Може би в седми клас е твърде рано за да се казват такива истини. Но на мен никой не ми го каза даже и в университета.

17 години ме учиха да запомням и възпроизвеждам. И може би само преподавателите ми по висша математика ме насърчаваха да подлагам на критика това, на което ме учат. Да не вярвам на преподавания материал като на една свещена неизменна истина. Никой друг не ми каза, че това, което уча, след година може да се окаже, че не било точно така. Младежите от автобуса го знаят, отчасти. Знаят го за историята. Може някой възрастен да им го е казал, няма значение. Но те със сигурност знаят повече от мен, когато бях на тяхната възраст.

Дали е заради учебната система, или въпреки нея?

 Posted by at 12:51

  9 Responses to “Ученици”

  1. Не съм убедена, че знаят повече от Вашето поколение на тяхната възраст, но знам, че обичат да повтарят (да, да повтарят, а това „защо го учим?“ е едно от най-разпространените клишета в последните десетина години) неща, които оправдават нежеланието им да учат, а нежеланието идва точно от това, че дори учителите им не знаят защо им преподават, а и да знаят, не им се занимава да обясняват. В резултат на безсмислието, гарнирано с много скука, учениците не правят връзки между вчерашния и днешния урок, между ученото по един предмет и това по друг (това и учителите им не могат в повечето случаи), между ученото и реалността (и те, и учителите са доста далеч от голяма част от реалността). Моите субективни наблюдения показват, че наизустяването се поощрява повече от всякога, защото учителите днес смятат учениците си за толкова тъпи и незаинтересувани, че смятат че наизустяването им улеснява живота.

    Това са наблюденията ми като родител на десетокласник и учител на 15-19 годишни доста интелигентни, че и амбициозни деца.

    Но да, днес научават неща, които ние не сме знаели на тяхната възраст, но това е заради наличната информация ИЗВЪН училището. Но пък в същото време не научават други неща. А когато някой знае нещо различно от нас, лесно може да се заблудим, че е по-добре образован и мислещ и така да му помогнем да остане относително невеж.

  2. Дори и техният министър си задава подобни въпроси:

    http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/25/864856_ima_nadejda_-_i_prosvetniiat_ministur_se_hvana_za/

    А иначе проблемите със съвременното образование са много по-глобални.
    http://www.ted.com/talks/lang/bul/ken_robinson_says_schools_kill_creativity.html

  3. Това и аз съм го казвала преди ХХ години. Никакъв смисъл не виждах.
    Сега „подчинените изречения с обстоятелствени пояснения“, които всъщност са „подчинени обстоятелствени изречения“ (защото простите изречения също могат да имат обстоятелствени пояснения, а подчинените изречения са като простите, така че няма нужда да се отделят специално и само защото са подчинени, те са подчинени спрямо нещо, т.е. спрямо главното (просто най-често) изречение) … та са ми любимото професионално занимание. Някакъв проблем? Ако трябва, мога да ползвам и „адвербиални подчинени изречения“ или „адвербиална клауза“, ако ще е по-модерно (а то не е).

    Какво значи да те учат да мислиш? Или мислиш, или не мислиш. Все някога мисленето ти влиза в работа.

  4. Когато учениците са принудени да ходят на едни предмети, задължително, без избор – тогава учителите нямат (почти) никакъв стимул 1) да говорят с учениците за ползата от този предмет, с което да ги привлекат и 2) да се развиват в своята си насока и да преподават нови неща. Не казвам, че няма учители, които се развиват – напротив! Но няма стимул да се развиват. Не са принудени, ако щеш. Работата ти е сигурна, можеш да си пееш един и същи урок до пенсия… :-/

  5. Хм, интересно… ако разчовъркам спомените си от ученическите години…
    – Имахме историк, който ни напомняше почти във всеки урок: „Историята се пише от победителите“. Някъде към края на гимназията това изречение ми звучеше по-многозначително 🙂
    – Първият шок от неточността на точните науки ми нанесе физичката ни. Бях чела от някакви учебници от студентските години на баща ми (за да се направя на по-умна и да измъкна лесно по-висока оценка, разбира се), а жената с усмивка и много доброжелателно ми обясни, че това, което й говоря са стари, отхвърлени теории.
    – Промяната, която така и не дочаках до края на ученическите си години беше „падането“ на пълния член. Даскалът ни по литература (възрастен и много интелигентен иначе човек) ни обясняваше, че това правило е излишно и скоро ще бъде отменено, така че можем и да не си правим труда да го помним. Продължавам да го бъркам, вече 20 и повече години… когато ти втълпят, че нещо е излишно и вътрешно приемеш, че е излишно – никакви усилия после не помагат да го научиш :))

    Яворе, напълно нормално е човек да се пита какъв е смисъла да прави нещо. Възможно е просто ти да си бил по-доверчив и по-сговорчив по природа като хлапе… аз се бунтувах и срещу скоростта на светлината :)) Не си спомнам за нещо, което да не съм поставяла под съмнение на тази възраст.

  6. @спомняща си: Как така или мислиш или не мислиш? Да те учат на мислене е основното, за което (би трябвало да) се ходи на училище. А това започва със смисъла – каква е ползата от това да се мисли в сравнение с това да не се мисли.

    @ yavor: Има хора, които без външни стимули и гъза няма да си мръднат. Има и други хора, които сами са си стимули. А има и уроци, които хората си заслужава да ги пеят до пенсия, само да имаше кой да ги чуе. Ето един пример на лекция, четена 36 години (всяка минута от която струва милиони): http://www.albartlett.org/presentations/arithmetic_population_energy.html

  7. Иване, мисленето е свързано с мозъка. Всички го имаме, трябва да се упражняваме. За гениалните не говоря, нито за увредените. И няма да е зле да приемем, че не можем всичко и не сме компетентни по всичко. Това е голяма драма в нашето възпитание и отразява липсата на доверие в хората.
    В момента нищо не помня от математиката, нито преди 5 години, когато трябваше „математики“ да уча. Учих ги. И пак нищо не помня, но мога да го разпозная, като го видя (ако ми потрябва и не за състезания по интелигентност). Обучението е, за да си мърдаш мозъка, не да търсиш смисъл в мърдането му. Както с краката и с ръцете.

    Нямам и никога не съм имала проблем със запетайки, граматики и прочие и това далеч не е благодарение на образованието ми, просто съм от хората, които нямат проблем и на които не им е нужно специализирано обучение по въпроса (по граматичния), трябва само да ми посочиш къде да търся информацията и да гледаш да нямам възражения срещу разумността й. Например отбелязвам, че може да се пише и „същ“, и „същи“. И знам защо, защото съм имала интерес да науча.
    И сестра ми не е учила в училище 10 езика, а само 1, но говори 10, някои от които неиндоевропейски. Може само това да прави, а не й е професия. Ти не си от тия, нали? И аз не съм, но не обвинявам за това нито себе си, нито училището.

  8. въпреки системата е…

  9. Някога толкова спокойно и уверено чувствах преминаването от клас в клас с отлични оценки, че даже понякога не вярвах как н асъучениците ми не всички предмети са им идеални.
    „Другарката трябва да се гледа право в очите!“ – така ме изпратиха на училище родителите ми в първи клас.
    Сега още първия учебен час, че и преди него се започва с избор на учебниците – все още има предмети, по които изборът е от девет и повече издадени.
    Дали пък точно по история всички дати и години за събитията съвпадат? Тези ученици, които сте слушал, още тази година знаят, че догодина по история за същото събите ще пише не точно така. Дори от едно издателство, дори от един авторски колектив може да видите две и повече разминаващи се твърдения. И по физика определянето на понятията е странно понякога…
    До тук се докарахме с демокрацията…
    Няма само бяло и само черно, това е факт. И няма връщане обратно.
    Криворазбраната свобода – и нищо незначещото противопоставяне на учениците в часа… когато животът им преминава въпреки училището, в него, покрай часовете, заради комуникацията, която щедро предоставя; израстването им във войните срещу мисленето, получаването на много по-важните умения, които се придобиват извън задължителното безплатно образование, водят до странния миш-маш на интелигентни, кристални, индигови, изоставени и всякакви категории деца. И те дори някак оцеляват!
    Че и родители стават!
    Напред, народе български!

Sorry, the comment form is closed at this time.