Предварителните тестове

Преди няколко дни писах за подготовката и колко важно е всичко да се тества изчерпателно.
Но това предварително тестване, всъщност, се „пропуска“ често не поради липса на желание. А поради липса на знание.
Този тест трябва да натовари системата с натоварване, максимално близко до реалното:
– системата да е възможно по-близка (хардуерно и софтуерно) до тази, която ще работи реално. В повечето случаи с малко усилие може да се осигури за тестване и самата реална система (освен в случай на ъпгрейд върху същата машина)
– натоварването да е от порядък, аналогичен на реалното натоварване. Т.е. ако със системата ще работят 500 човека, не може 10 да я тестват
– натоварването като структура да е аналогично на реалното. Реално съотношение бизнес транзакции към репорти.
На практика, ако няма вградени възможности за stress test в самото приложение, тестовете могат да се извършат само с помощта на голяма част от служителите. Което е нещо, което трудно се защитава като идея пред „висшия мениджмънт“. Но е наистина много важно.
Ето няколко реални примера „от живота” как не се прави:
„Ами ние цял месец търкаляхме training базата на новия сървър, той си се държеше добре”
„Ще пуснем най-злите репорти от 10-20 компютъра с идеята „това ако мине – всичко ще минава””
„Имам тука едно приложение, което симулира XXX превода в минута…”
Оставям ги без комнтар 🙂