Мар. 072007
 

Аз съм усмихнат човек. Е, поне се старая да бъда такъв. И за това ми е много чудно защо се дразня за глупости.

Напоследък щяло и нещяло говори за това, че сме „в Европа”. И се ръсят едни безкрайни бисери на безсмислицата, които дори не мога да се нарекат „спекулации”, защото за да спекулираш с нещо, трябва да си запознат с него.

Говоря за изрази от рода „Как е допустимо 2 месеца след като сме в Европа да се случва това!”
„Как може, след като сме членове на европейския съюз, още да има ненаказани престъпници?”
„Как може в една европейска държава, каквато е България, средната заплата да е …?”
„Как може в държава, членка на европейския съюз, един ….. (лекар/архитект/политик/какъвто-и-да-е) да прави това и това…”.

Ами аз не я разбира така Европата. Не мисля, че е вълшебна пръчка, която ще ни направи… европейци.

Това, че България е член на Европейския съюз няма да ни оправи. Европейския съюз нe може да направи магия и да вдигне заплатите. Макар че ще помогне. Но по-тъжното е, че нито Европейския съюз, нито НАТО, нито пан-галактическия алианс може да промени начина на мислене на бай Петко от Мало Бучино, който си разрежда млякото, за да направи „далавера” по съвсем не европейски начин.

Европа ни допусна в своето политико-икономическо „вътрешно” пространство, защото европейските хора прецениха, че има надежда за нас. Има надежда скоро да станем и ние Европейци, с малко помощ. Сега предстои по-трудната, по-тежка и продължителна фаза – да допуснем Европа в нас. Във всеки един от нас.

В момента, макар и членове на Европейския съюз, ние сме народ, изграден предимно от мрънкачи, скатавковци и хитреци на дребно. Това е причината да сме толкова зле. Никой друг не ни е виновен. Виновен е всеки един, който вместо да се скъсва от бачкане (както всеки среден европеец) гледа да се скатае, да „отбие номера”. Само сме си виновни, защото в ежедневието си не сме европейци.

Европейския съюз (както го разбирам, не претендирам да съм дълбоко запознат) е набор от правила и добри практики, работещи предимно на макро ниво, които помагат за една стабилност в държавата. От там нататък зависи от всеки един как ще използва тази стабилност – дали ще се напъне на порасне, или ще се скатава и ще мрънка, чакайки подаяния от държавата. Тъпото е, че тук скатавковците са мнозинство. И така дори някой да се опита да направи нещо, той трябва да влачи още петима, които си гледат службицата, вземат си заплатката и вечер мрънкат пред телевизора колко са прецакани. И как са ги излъгали с тази пуста Европа, която май нищо читаво не им е донесла (ето, вече 2 месеца).

Много са хитреците на дребно, които правят и невъзможното за да прецакат държавата, работодателя, комшията и всеки друг. И по този начин пъхат прът в колелата на тези, които се опитват да направят нещо…

Не че няма подобрение. Аз съм си оптимист човек. Виждам, че много неща са „дръпнали”. Виждам огромна промяна от преди 5 или 10 години (Виденовата зима). Някак, по странен начин, хората, които разбират, че трябва да се стегнеш и сам да си докараш добрия живот, стават повече. Някак си мижитурките намаляват. Не толкова бързо, колкото искам. Но намаляват.

 Posted by at 10:03

Sorry, the comment form is closed at this time.