Сеп. 182013
 

Винаги когато пристигна има едно отпускане. Вече сме в хотела, времето е наше. Не гоним самолет, не търсим автобус. Това отпускане може понякога се превръща в дрямка, дори в сън (след по-дълъг път). Но този път нямахме търпение да излезем. А и беше рано за разпускане. Сутринта убедено беше отминала, но деня е пред нас.

Първата ни цел беше да си намерим нещо за хапване. То не че няма на всеки ъгъл, де. Но преди това тръгнахме към нашия репер – Placa de Catalunya. Оказа се, че наистина е ужасно близко до хотела – пет минути макс. Имаше много народ, дори и в четвъртък. Отбелязахме си от къде потегля Barcelona Bus Turistic (за следващия ден) и се забихме из малките улички в неизвестна посока. Когато прецених, че сме се отдалечили от най-туристическите (демек най-скъпи) места, седнахме на едно малко кръчме. Предлагаха Menu del Dia – обедно меню за 12.50 eur. Тя веднага подхвана правилната посока и поръча нещо с някаква риба, която не бяхме чували. Аз се направих на традиционалист и си поръчах свинско. После съжалих. Не че свинското беше лошо – напротив. Но рибата беше много по-добра.

bcn_d1_02

След похапването тръгнахме „по стъпките на модернизма“.

bcn_d1_31
Тротоарни плочки

Това „модернизма“ не е нещо чак толкова модерно. Т.е. било е модерно преди 100-150 години. Малко като нашите възрожденски къщи – нищо възраждащо се няма в тях, ако се замислиш за буквалния смисъл на думата. Само дето тук по това време цивилизацията е била на едно доста по-високо ниво. Но това е друга бира.

За загрявка разгледахме фасадата на Casa Calvet.

bcn_d1_06

Проектирана от Гауди. Интересни балкони от ковано желязо и – далеч от основните тълпи. Пък и беше близо до мястото, на което хапнахме.

После се върнахме към по-туристическата част за да се насладим на поредица от интересни сгради. Това е Casa Pascual-I-Pons на Енрик Сание Вилявекия

bcn_d1_09

bcn_d1_10

Casa Leo Morera
bcn_d1_14

Casa Amalier
bcn_d1_26

Casa Batlló. Тук се влиза и казват, че интериора е приказен. Проектиран е от Гауди, разбира се. Цената от двайсетина евро на човек ми се видя соленичка:

bcn_d1_22

И така стигнахме до нашата цел – Casa Mila, по-известна като La Pedrera (май означава „каменната кариера“). Тук Гауди се е развихрил.

bcn_d1_52

Строена е между 1906 и 1912. Тук вече не се поскъпихме и си платихме билетчетата (около 16 евро на човек). Ето снимка от вътре:

bcn_d1_34

Снимка от покрива. Някой беше казал, че Джордж Лукас е черпил вдъхновение за някой елементи от Star Wars от комините. А покрива е толкова крив, постоянно се качва нагоре-надолу.

bcn_d1_35

bcn_d1_40

От покрива се слиза на т.нар. Attic. Това си е чиста проба изкуствена пещера според мен.

bcn_d1_45

Под него има достъпен голям апартамент, запазен във вида си от преди сто години

bcn_d1_47

bcn_d1_48

Гауди страстно се е опитвал да избегне правите линии където е възможно – стени, врати, прозорци, стъкла…

След като обиколихме Педрерата, се прибрахме към хотела по заобиколен маршрут, вдъхвайки с пълни гърди от вечерна Барселона. В хотела се освежихме и излязохме за вечеря.

За вечеря похапнахме някакъв традиционен каталунски хляб – Coca, салатка с типична местна заливка – Xato – и прекрасна паея с какво ли не – миди, скариди, нещо ракообразно, калмари, някаква странна риба и разни други неидентифицируеми неща.

(следва продължение…)

 Posted by at 8:18

Sorry, the comment form is closed at this time.