Сеп. 212013
 

Слязохме от Тибидабо с влакчето. После надолу слязохме пеша, вместо да плащаме за трамвай или автобус. Пътя не е толкова много, но е интересен. Има, примерно, подводница

bcn_d2_77

Има и редица интересни къши

bcn_d2_78

Стигнахме до спирката на Bus Turistic (син) и хванахме следващия нататък по маршрута. Пропуснахме следващата спирка – Sarria – и слязохме на Monestir de Pedralbes. Изглежда добре отвън, впечатляващо.

bcn_d2_40

Ама по пет евро на човек за да огледаме двора… Вече взехме сериозно да се нервим. Всеки ти гледа в джоба и това пет-десет-петнайсе евро за нищо го нямат.

Хванахме си автобуса и газ към следващата спирка – Palau Reial-Pavellons Guell. Тук се натъкнахме на поредния голям и красив парк. Вход – свободен. Вътре тихалък, сенчица. Да не забравя да кажа, че през целия ни туристически престой в Барселона времето беше прекрасно – слънчице, но без да напича; лек ветрец, тук-таме някое облаче.

bcn_d2_42

Та в този парк загубихме може би към час. Освен статуите и шадраванчетата, интересни ми бяха и бамбуковите горички. Тук за сефте срещнахме и българи.

bcn_d2_44

Когато се наобикаляхме, дойде време да си хванем пак автобусчето. Знам, че много хора ще подскочат, но на следващата спирка въобще не сме се замисляли да слизаме, дори за „обща култура“: Estadi del F.C. Barcelona и Museu F. C. Barcelona.

bcn_d2_47

Слязохме след това – на Francesc Marcia – Diagonal. Това Diagonal е един мега булевард, който цепи целия град по диагонал. А ние слязохме конкретно на тази спирка, защото там синята линия почти приключва, а от друга страна, има връзка с червената – почти в началото и. Вече беше късно следобед, но плана беше да минем червения маршрут набързо, само за да си набележим местата за посещаване на другия ден. Пък и да изслушаме на спокойствие audio guide-a. Там, в общи линии, разказват интересни неща.

Още нещо за Bus Turistic: автобусите спират на всяка спирка поне за една-две-три минути. Има достатъчно време за да може човек да стане след като автобуса е спрял и да слезе, дори от горния етаж. Изправянето горе по време на движение е много нежелателно (всъщност е забранено, но на кой му пука). Горе, логично, друса много повече от долу. А и шофьорите не си поплюват – понякога ускоряват доста, понякога спират рязко. Минават на червено и не им пука.

Това с минаването на червено го забелязах дори и с градския транспорт. За пешеходците де не говорим. Явно тука не са толкова стриктни. Какво до правиш, така са южните народи 🙂

Та така. Хванахме червения и направихме едно почти пълно кръгче с него. Плана е изпълнен на максимум – имаме си идея къде ни се мотае утре.

следва продължение…

 Posted by at 8:38

Sorry, the comment form is closed at this time.