Сеп. 272013
 

Изобщо не сме се чудили. От MNAC поехме отново пеша по хълма, финтирайки още две спирки на автобуса. Ако не се бяхме извозили предния ден, вероятно нямаше да постъпим така; но на мен ходенето из природа и парк ме е по-приятно, ако и да съм си платил за автобуса. Него го ползваме само за големите разстояния.

Стоейки срещу MNAC пътеката тръгва от лявата страна. Добър ориентир е Етнографския музей. А целта ни – лифта Teleferic de Montjuïc. Всъщност никак не успяхме да се объркаме. Със съжаление прескочихме един красив парк – Jardins de Laribal. След още 5-10 минути подминахме и Fundacio Juan Miro. Още саме 2-3 минути и стигнахме до основата на лифта.

Тук спокойно мога да кажа, че се минахме. Таксата за лифта е 7.30 в едната посока, 10.30 в двете (има отстъпка за деца). Изобщо не можах да предположа, че някой ще вземе да направи такова сложно лифтово съоръжение (дори с междинна станция) за толкова кратко разстояние. Съвсем достижимо е пеша. Айде, дори и да сложим жегата, малко умора и т.н., поне слизането е супер лесно – и изглежда приятно, поне от кабинката. Има паркче, детски площадки, пързалка и други приятни неща.

bcn_d3_30

Но аз не го знаех и грухнах пари за два двупосочни билета. Здраве да е. На входа на долната станция, без много да те питат, те снимат за спомен. Снимката я дават разпечатана на горната станция, срещу скромните осем евро. Естествено, че не я взех. Имам си фото, мога да си направя колкото искам снимки.

На върха на Montjuïc има старо отбранително съоръжение с прекрасна гледка във всички – всички! – посоки. От морето до Tibidabo и от третия край до четвъртия (тъй де, не знам какво има там). А самото съоръжение си е една крепост. С ров (вътре вместо крокодили са насадили цветя, представете си), мост, врата, вътрешна крепост и т.н. И – изненада! Няма такса за вход! Нещо наистина рядко срещано в Барселона.

bcn_d3_19

Вътре са достъпни всички нива. Гледките наистина са чудесни

bcn_d3_24

Имайте предвид, че мястото има уникална комбинация от високо местоположение и близост до морето. Това го прави доста ветровито. Ако времето не е жежко, една връхна дрешка е добра идея, пък ако ще да си остане в чантата. По-добре да я има и да не ти потрябва

bcn_d3_28

bcn_d3_23

А, има и оръдия (да кажем – стационарни гаубици).

bcn_d3_18

Там загубихме доста време, наслаждавайки се на гледките наоколо. После слязохме до спирката на автобуса с лифта – зер пари сме давали, няма да го оставим да изгори, я!

И така, нататък по маршрута е Miramar. Там са градини със суб-тропични растения, които изглеждаха доста изсъхнали. До колкото разбрах, от там потегля и лифта, който минава над пристанището. Тя твърдо отказа да се качи на „това нещо“. Честно казано, наистина не вдъхва доверие (погледнат от далече). Аз бих се качил, но, както казах – човек трябва да си избира битките.

Следващата спирка е World Trade Center. Поне отвън не изглежда интересен. Skipping…

След това автобуса забива из старото пристанище. Там има доста интересни сгради, като старата корабостроителница. Но най-величествен изглежда паметника на Колумб. Висок къде 60 метра. Постамента, де. Всъщност и самия Колумб отгоре е доста голям – показалеца му е около половин метър. И не, НЕ сочи към Америка. Просто сочи към морето.

bcn_d3_02

Следващата спирка е Port Vell – „старото пристанище“. Тук приключихме с возенето за деня. Има нещо като Мол, където ядохме тортички и пихме разни неща. Иначе нещата в магазините са долу-горе като в Mall of Serdica, например. Но нашата цел беше шопинга, а разходка моста до брега. Излиза обратно на паметника на Колумб. И, както установихме от личен опит, от време на време го затварят и отместват един сегмент от него, за да мине някоe корабче.

bcn_d3_32

Доста пренаселен мост, поне в събота следобед. Да не кажа, че трудно се минава. А и тъкмо се разполагаха едни африкански тъмни субекти, които имат навика да слагат по един чаршаф насред земята и да продават от там „оригинални“ чанти Прада, очила Армани и прочее благинки. Не им е много чиста работата – чаршафите са вързани с едни връвчици за четирите ъгъла и готови за сгъване за по-малко от секунда. По-нервните дори държат връвчиците в ръка, готови да хукнат. Виждал съм ги и да бягат, нарамили чаршафите като бохчи.

Пропуснахме уникалните търговски предложения, както и един много добър имитатор на Майкъл Джексън и поехме по известната La Rambla. Това е нещо като основната търговска улица. Богориди ряпа да яде. То не че може да се сравнява Бургас с Барселона, де.

В началото има няколко „живи статуи“.

bcn_d3_33

После почват сергии и сергийчици – предимно сувенири и сандвичи. Има музей на восъчните фогури, а малко по-нагоре е Museu de l’Erotica. А точно срещу него – Mercat de la Boqueria.

bcn_d3_37

Това е най-възбуждащият закрит пазар, който съм виждал. Ще оставя снимките да говорят:

Това е раздела за мръвки

bcn_d3_38

Това е раздела за риба и морски дарове

bcn_d3_39

bcn_d3_41

Много топ готвачи от града и региона идват на този пазар за да си изберат лично покупките. Явно има защо.

Но аз нито имам условия, нито умения да сготвя тези неща. Вече ставаше към осем и нещо, а бяхме и поизморени. Отидохме до любимият „китайски“ на Placa Urquinaona. Пак се набумтях като прасе и се прибрахме да спим. Е, първо да си напиша домашното, де.

следва продължение…

 Posted by at 8:07

Sorry, the comment form is closed at this time.