Сеп. 262013
 

Днес си бяхме планирали разходка по „червената линия“ на Bus Turistic. От хотела се занесохме на спирка Barri Gotic – последната преди Placa de Catalunya. Изпитаната тактика отново проработи, макар да минаваше 12 часа, в събота. Успяхме да се настаним на добри места в предната част на горния етаж.

На самата Placa de Catalunya имаше редовната огромна опашка. Следващите две спирки ги подминахме, защото ги бяхме разгледали още в четвъртъкCasa Batlio и La Pedrera. След това е спирката за прекрачване на синята линия, последвана от централната жп гара – Estacio de Sants. Не че сме видяли всичко на тези места, но човек трябва да си подбира битките.

Слязохме на Hostafrancs Market на Carrer de la Creu Coberta.

bcn_d3_00

Там има много интересен закрит пазар за хранителни стоки. Ах, какво разнообразие от морски дарове и риби… Повече от половината неща не ги знам какви са!

bcn_d3_001

Въпреки че не съм нито кулинар, нито фанатично запален фен на морската храна, пак получих душевен оргазъм от обиколката на това пазарче (по-късно същия ден разбрах, че това е било само за загрявка).

Обиколихме и околните магазинчета. Цените са малко по-добри, в сравнение с тези по центъра. А и пазарлъка върви. Без много разправии свалят 20-30%. Не знам ако си майстор до колко може да стигнеш. Накупихме малко подаръци и седнахме да хапнем. Обяда също беше евтин – за двамата платихме 10 евро с напитките. А паеята с морски дарове си имаше от всичко, макар и не по много – и гигантска скарида, и миди, калмари, някакво ракообразно, разни други неща… После пак се качихме на автобуса и поехме нататък по маршрута.

bcn_d3_05

Подминахме Placa d’Espanya и слязохме на Caixa Forum. От тук тръгнахме да се качваме по величествените стълби към Museu Nacional d’Art de Catalunya (MNAC).

bcn_d3_09

Не че и автобуса не кара до там, но качването по стълбите е наистина красиво – фонтани, шадравани, статуи, красиво оформени дървета и храсти и други благинки за окото.

А самото качване, дори и сред августовската жега, не е проблем. Всъщност има ескалатори.

bcn_d3_11

В горния край са малко трудно откриваеми (по-встрани са), но са си там. А гледката обратно към града става все по-красива със всяко стъпало. Абе направено си е за разходка. А който иска, нека обикаля с автобуса.

bcn_d3_12

Горе се насладихме на величествената сграда, както и на гледката обратно – чак до Tibidabo. В музея не сме влизали – наречете ме скъперник, наречете ме профан, но таксата е по-висока от моята нужда от изкуство. Хора разни. Ние се насладихме на сградата и продължихме да мааме крачоли по набелязания маршрут.

bcn_d3_01

следва продължение…

 Posted by at 8:52

Sorry, the comment form is closed at this time.