Ян. 162008
 

Ок, не е Магдебург. И снимки май няма да има. Програмата ни е доста натоварена, а и сме на километри от каквото и да е интересно. Но се надявам с този разказ да изкупя част от обещанието си.

Вчера излетяхме от летище София по разписание. Летенето не ми е любимо занимание, но го преживях. Имаше доста (за мене – иначе не много) сътресения при излитенто, по средата на пътя и по време на кацане. Заради силен насрещен вятър пристигнахме с 20 минути закъснение. Не че е проблем – Алекс, който трябваше да ни посрещне, така и не дойде на летището – закъсня с 2 часа. През това време ние се добрахме с влак до едно селце край Франкфурт – Бад Вилбе, където е централата на IQDoQ.

Когато дойде Алекс ни обясни, че обучението няма да е в Магдебург, а тук. Супер – няма да се разкарваме. Обаче имахме среща в Дортмунд, в централата на Матерна. Така че хвърлихме багажа в хотела и потеглихме към Дортмунд.

Алекс е добър шофьор. Не кара рисково. Обаче аз съм много страхлив пасажер. Така че всичките 220-230 км до Дортмунд си умрях от страх. Помолих го да понамали, когато мина към 160-180 КМ/ч. Не че колата не ги издържаше, или магистралата не позволява. Просто не мога да го преживея. И така той кара със 140-160. Пак си умирах от ужас, но все пак беше по-добре.

В Дортмунд хапнах за първи път през деня. Това беше вече към 14 часа (15 българско време), и бех прегладнял – в БГ станах в 4. Ядох (в стола на Матерна) нещо като огромна зелева сърма с някакъв сос и гарнитура. После висяхме няколко часа в офиса на Матерна – забележителна сграда, от архитектурна гледна точка. Като я погледнеш от улицата – нищо интересно. Но като влезеш се загубваш: коридори, разклонения, стълби… Представлява нещо като 3 долепени пръстена на по 4 етажа, но не го осъзнавах докато не ми го каза Алекс.

В крайна сметка срещата започна към 5 и продължи 3 часа. За първи път видях истински системни архитекти. При това много добри – Веско им обяснни грубо идеята за архитектура на електронното правителство в БГ за половин час и веднага започнаха да задават смислени въпроси и да дават смислени предложения. Много са добри! Вдъхнаха ми голяма надежда в успешния изход на проекта. Много стабилна подкрепа са.

В 8 часа, след срещата, решихме да похапнем преди да тръгнем да се връщаме. Алекс (след малко лутане) ни заведе в един австралийски ресторант в центъра на Дортмунд. Там ядох паста с крокодилско месо – много е крехко. Опитах и кенгурското, което си поръча Весо – трудно се реже с ножа, да не говорим за дъкане. Имаше и разни неща от щраус, ему, барамунди и кой зне какво още. И така, сити и ужасно умрени, стъпихме на магистралата обратно за Франкфурт към 22:30.

Ако возенето със 160 ме спича, представете си как се чувствах при скорост от 130-140, но през нощта, в пороен дъжд и силен вятър. Колата (Опел Зафира) беше стабилна, само при големите пориви се кратеше забележмо, но не искам да го преживявам отново. Пристигнахме си малко след полунощ и бях изцеден като парцал. Заспах малко преди 1 часа, след 22 будни часа изпълнени с много напрежение.

***

Днес с много мъка си отворих очите когато ми звънна алармата – 8:11. Едва успях да закуся, да се приведа в спретнат вид и да пристигна за обучението в 9. Цял ден се занимавахме с HyperDoc, една система за управление на документи. До колкото разбрах (все още сме в началото) тази система не прави много неща от клиентска гледна точка – няма и какво толкова да прави, все пак е само DMS. Невероятното е по колко много начини го прави и колко невъобразимо customizable е. С нетърпение очаквам утре, когато ще задълбаем по-навътре.

***

Сега ще си търсим нещо за хапване. На пръв поглен нещата изглеждат зле – това селце е предимно от бизнес сгради. Не знам дали ще намерим ресторант, който да работи вечерта. В краен случай ще отскочим до Франкфурт. Но се надявам тази вечер да се наспя, днес цял ден бях смачкан.

 Posted by at 21:10

  4 Responses to “Франкфурт (на майната си…)”

  1. Поздрави на Немско ; ))
    Полезен остатък от командировката и леко завръщане!
    (Сериозно трябва да опиташ местни вурстчета и немска бира)

  2. Срам и позор, но след австралийския ресторант вчера, днес ходихме в италиански. Не че не се наядох вкусно, де. Но докато всички пият бира и имаха голям избор, аз пробвах единствената водка в менюто. Оказа се доста слаба, особено за 9 евро за 60 грама.

  3. Предполагам че германците си избиват емоциите на пътя, но по един не-балкански начин. Или поне така ми подсказва балканският ми манталитет. Гледаш го – нормален човек, а после се качва на магистралата и залепя на 230 км/ч!

    P.S.
    Акохолът в Германия е скъп. В заведенията – безбожно скъп. Кажете „Да“ на домашният алкохолизъм! 😉

  4. Здравей Явор,
    Казвам се Кремена. Доколкото виждам работиш в Матерна. Мога ли да получа малко повече информация за фирмата?
    Благодаря

Sorry, the comment form is closed at this time.