Ян. 192008
 

В четвъртък решихме въпреки всичко да прескочим до града, след обучението. Учихме се до около 17:30, хвърлихме лаптопите в хотела и отидохме до гара Dortelweil.

Всъщност „гара” е силно казано. Ако забравим релсите, прилича по-скоро на спирка на градския транспорт. Има автомат за билети, както навсякъде в Германия. С автоматите се работи така:
– намираш си кода на дестинацията от списък, залепен на автомата
– набираш го от клавиатурата
– цъкваш дали искаш цял билет или детски. Изписва се колко пари иска.
– вкарваш карта, монети или банкноти.
– пуска ти билета и рестото

Елементарно. Само че доста се зачудихме кое, по-точно, е централна гара Франкфурт. Така и не намерихме надпис „Frankfurt Hbf”. След десетина минути почесване пред апарата решихе да попитаме за помощ единствения човек наоколо – лелка на около 40 години. Весо подходи доста стандартно:
– Excuse me, do you speak English?
Но отговора беше доста необичаен:

– За къде искате да пътувате?
Ха! Колкото и невероятно да звучи, в тази мразовита и тъмна вечер имахме луд късмет. Оказа се, че жената е от Разградско и работи в Bad Villbe като шивачка. Помогна ни да се справим с апарата – всъщност, без нея намахме шанс. Оказа се, че тази дяволия приема (освен всички евромонети) само банкноти от 5 и 10 евро, а нашите бяха от 20 нагоре. Но дамата беше така любезна да ни развали. Не само това – показа ни и къде да слезем (тя пътуваше със същият влак) – 2 спирки след централната гара. На централната гара щяхме да разглеждаме само влакове…

Спирката, на която слязохме, се оказа невероятно туристическа. За 10 минути открихме една голяма катедрала – св. Вартоломей. За съжаление беше твърде тъмо за добри външни снимки с моята фотка. Влязохме вътре – имаше 5-6 човека. Аз стоях на входа към самата катедрала, изпълнен със смирение, но и с фороапарат в ръка и се чудех дали мога да снимам вътре. До мен се доближи една дама, явно служителка на храма, и много учтиво ми каза:
– ????? ???? ?? ????????. ???? ?????????????.
Забеляза, че не разбирам немски и веднага включи на по-разбираем език:
– You can take pictures. It’s allowed.

Няма такса, няма забрана. Даже не ме предупреди да не използвам светкавица – но то си се подразбира. Надух фотката на ISO 800 и следващите двайсетина минути нацъках почти всичко вътре. Нека да има шум в снимкаите – нали все пак се вижда нещо…

Щом излязохме, попаднахме на едно площадче което, предполагам, е основна цел на всички туристи. Много, много красиви къщички, фонтанче и магазинчета. На витрината на единственото, което изглеждаше отворено, си харесах чашка за колекцията – размер „ракиена”, с надпис от мястото, от което е купена, и картинка на нещо характерно. Много се зарадвах, че го хващаме отворено – всъщност, тъкмо прибираха стоките, изложени отвън. Обаче като влязох вътре ме посрещнаха по български неучтиво:
– It’s closed.

Много тъпо. Тръгнахме в произолна посока, с беглата идея да намерим Майн – нещо интересно, което няма как да затворят вечерта. Задачата, естествено, е много трудно изпълнима – все пак Франкфурт е огомен град. За това ни отне цели 5 минути да стигнем до реката : )

Качиме се на един мост и от там нафотах още няколко кадъра на високо ISO. Не можах да снимам корабите, защото при експозиция 2 секунди сградите излизат добре, но коабите – размазани. Иначе за 5 минути минаха поне 5 кораба. Единият беше кораб – ресторант, единият просто туристически, а другите – товарни. На единия даже се беше качила кола до кабинката за управление – вероятно колата на капитана. Идва си на работа с колата, тръгва си с колата : )

След това тръгнахме обратно защото от другата страна очеводно нямаше нищо интересно. Продължихме да се оглеждаме за магазинче за подаръци и така попаднахме на един мол, в сравнение с който SitiCenter и Mall Of Sofia изглеждат като супермаркети. Но и в този огромен магазин не можахме да намерим нищо интересно. Глобализацията е гадна работа – всичко, което има в Германия, се намира и в България. Ако ни бяха пуснали в онова сувенирно магазинче…

След това, вече към 21 часа, решихме да похапнем нещо бързо. Попаднахме на един тайландски fast food ресторант. За щастие имаха даже меню на английски. Аз веднаха декодирах кода с броя червени чушлета до всяка манджа и си поръчах ядене само с една чушчица – не съм фен на лютото. Беше някакво пиле с кокос, зеленчуци и ориз.

Не знам какво означава 2 или 3 чушки за ястията в това меню. Сигурно ги сервират в азбестови чинии. Това с едната едва го ядох. На всичко отгоре беше огромно. Десертите не успяха да ми поправят вкуса – компота от лукчета беше твърде странен, а панираните банани с мед имаха вкус на панирана безвкусица с мед. Но поне ги опитах.

При връщането отново се възхитих на точноста на немските железници. Влака винаги идва точно на минутата. Винаги! И разписанието, поне в града, е толкова натоварено, че 2 минути закъснение не е и допустимо – влакчетата спират на коловоза много често.

Прибрахме се в Dortelweil доста късно. Валеше гаден дъжд и подъхваше силен вятър. Но все пак разходката си струваше – видяхме много интересни неща. Ако имах 2-3 часа през деня, щях да изщтракам стотици снимки.

 Posted by at 4:16

  3 Responses to “Франкфурт (наистина)”

  1. Уча в Darmstadt – на 20 километра южно от Frankfurt. Влаковете не са толкова точни както и градският транспорт. За сравнение обаче с България да доста по-надеждни. Случва се обаче да закъсняват или въобще да не идват.

    Иначе градът наистина няма кой знае какво да се разглежда. В Германия видиш ли два града, все едно си ги видял всичките. Единствено е интересно да се качиш на небостъргачите, да видиш катедралата и някой музей. Студентите тук дори имаме утвърден маршрут из Франкфурт, по който развеждаме хората, които ни дойдат на гости.

    Впрочем ако ще оставате повече време, ти препоръчвам да отидете във Хайделберг. Не е далече, а замъкът и старата част си струват.

  2. Същата сценка с автомата за билети я играх и аз, но на мен ми се падна един индиец, който се справяше по-зле и от мен с разгадаването на начина му на работа. А от Франкфурт си спомням сградата на операта и вечерната разходка в Сити-то. О, и всичките тези забулени жени и смугли мъже 🙂

Sorry, the comment form is closed at this time.