Мар. 262008
 

Много.

Но не пречи ако от време на време се усмихваш. По мъничко.

Може и по повечко. Да се смееш.

Абе може направо 2 часа да се скъсаш от смях. С постановката „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на ТБА. Големи аплодисменти.

Вчера се насладих на тази постановка. Просто страхотно. Иван Ласкин и Иван Радоев са големи скици. Играят двама английски младежи, единият с добър произход, другият – с добра душа. И двамата малко послъгват, за да се отърват по „благороден“ начин от скуката на ежедневието. Показват по доста комичен начин борбата за любовта си. При единият – дълбока и обмислена към благородната Гуендолин (Анастасия Ингилизова). При другия – спонтанна, търсена и малко пресметлива, но по свой си начин искрена любов към повереницата на приятеля му (Антоанета Добрева – Нети). Нети играе доста успешно 18 годишна (!), наивна, от време на време истерична (естествено, нали е Нети) девойка. Пламена Гетова и Веселин Ранков също се влюбват. Поздравления и за тяхната игра – много добре влизат в ролите на доста консервативна учителка и скучаещ, но безкрайно честен свещенник. Играта на Георги Къркеланов в две роли, все на прислужник, но тотално различни и много живи и характерни направо ме съсипа (от смях). Само Мимоза Базова ме издразни, много, ама наистина много преиграва в ролята си на надутата благородна майка на Гуендолин.

Бъмбъросвайте, братя! И посетете този театър, няма да съжалявате.

 Posted by at 11:14

Sorry, the comment form is closed at this time.