Апр. 012008
 

Писна ми от бюрократщина. Да ме мачкат някакви си чиновници, които не бих пуснал и да метат тротоарите. И живота ми да зависи от тях! Да ми се смеят иззад малките прозорчета на гишето и да ми казват „ама сега е 16:00, затваряме“. И да ми се държат надменно, сякаш не им плащат заплатите с моите данъци, с парите които аз съм изкарал.

Писна ми от смотани катаджии. Да ме спират за глупости и да си просят пари, като в същото време оставят толкова очевадни нарушители с дебели джипове да газят наред.

Писна ми от тарикати. Да мине в лентата за насрещното и да се цъфне пред мен на светофара. Не ще стигне по-бързо – важното е да е тарикат. Да паркира на тротоара като арабин в пустинята и всички да го заобикалят – не че няма място да спре малко по-встрани, ама него к’во го бърка? Да пресичат някакви гъзари на 10 метра от светофара или пешеходната пътека, защото що да се морят – и без това няма ред…

Писна ми от неуредици. Никой не си знае работата, а всеки дава акъли. Хората трябва да си имат място и да напредват в него. Да се развиват в една специалност, а не да бъдат „специалист по всичко“.

Писна ми от дупки. През два месеца водя колата за ремонт на окачването. И не че карам бясно. Сега пак пътищата са нарязани и си стоят така по една седмица. Ако заради дупка се счупиш, или, не дай боже, направиш ПТП – ами ти ви виновен, карал си с несъобразена скорост.

Писна ми да чакам нещата да се оправят, хайде, дано, най-после… Не помня руснаците как са ни оправяли, но помня мечтите за оправия от Америка (как ще ги стигнем, американците…) и от Европа. Никой няма да ни оправи – всеки оправя себе си. А ние сме безнадежден случай. Мазни политици крадат безочливо и те гледат в очите и те лъжат. И овчият народ ги преизбира всеки път. Просто явно сме свръх големи тъпанари, щом винаги им вярваме. Пък то и кой ли да избереш, като са все едни…

Днес си подадох документите за работна виза за Финландия. Ще работя по специалността си, няма да мия чинии и да разнасям пици. Работодателят ми предложи отлични условия и съдействие за всичко. С удоволствие ще се отърва от тази боза тук.

Защото… толкова ми е писнало тук!!!

(продължение на темата)

 Posted by at 17:46

  20 Responses to “Сбогом, и благодарим за рибките”

  1. И правилно! Пожелавам ти успех! 🙂

  2. Явор съгласен съм с теб, макар че ще липсваш на общността.

  3. Ох, какво да ти кажа….скоро бях за месец в Испания. Мислех си, че носталгията ще ме дърпа към БГ и че ще ми е много зле …ама след като видях как живеят там…след като се пребрах имах носталгия за ИСпания.

    Вървиш си по улиците…всички ти правят път… Всеки те поздравява и ти се усмихва…. вземаш минимум 800 евро, а хляба ти е половин евро… Има пари, всичко е спокойно и готино…няма пари…само напрежение…

    Така, че…успех в начинанието…подкрепям те! Връщай се само за почивка в БГ…

    http://www.lubo555.com

  4. Не е точно така, както го описва преждеговорящият. И в Испания, и в Америка, и в България 80 % от хората са бедни и винаги ще бъдат бедни. Така е при капитализма. Само дето неудачниците тук взимат малко по- малко от недачниците по света.

  5. Честито 🙂

  6. Neka samo otbeleza…… v Ispania 80% ot horata ne sa BEDNI.
    Wish You all good luck in Finland…… cool country,eh 🙂

    Az tova resenie tvoeto go vzeh predi 3 godini………. BG hubavo no za edna sedmica na godina……posle 2 sedmici relaxiram :))))

    Cheers

  7. Ех. Да си призная и аз се вързах, като рибка:)

  8. @Апостол Апостолов … Та незнам какво разбираш под добре живеещи хора и бедни… Хората в които живях си имаха квартира, нямаха собствен апартамент…имаше си всякаква техника, имаше компютър с интернет, имаше всичко…храна имаше също винаги…

    При положение, че цените са като в БГ, а минималната заплата да е 1600 лв…а максималната…уоу… дизайнер вътрешен интериор да взема 50 000 евро заплата…а има и по платени работи…

    Живях в малко градче и всики бяха Ок…нямаше просяци, беше чисто и спокойно…
    Кога за последно ходи в Испания или говориш по енерция…предполагам и ти си от групата на недоволните българи, които оплюват всичко и всички…надявам се пръвоначалното ми впечатление да е грешно

    Поздрави
    http://www.lubo555.com

  9. Е, ако не друго, то поне си Постинг на седмицата в Капитал 😉

  10. Да. Това ме ласкае, донякъде. НО! Не са писали, че е първоаприлско. Излиза доста негативно… 🙁

  11. […] на постинг, стана малко по-известен. Успях да постна нещо, което получи 8 коментара. Нещо, което явно е разбунило […]

  12. Аз съм заможен българин и съм много доволен ог живота си тук. Но явно не сте ме разбрали. Испанците, които взимат около 800 евро и НЯМАТ собственост, са реално погледнато БЕДНЯЦИ.

    Единственото, което ги различава от нашенските бедняци са тези 800 евро. До две- три години обаче и у нас заплатите ще са такива. САМО ЧЕ…

    93 % от българите имат недвижима собственост за стотици хиляди евро. Това го няма в нито една европейска страна. Вашите наблюдения са повърхностни, наивни и лековати. Вие не сте обмислил нещата, за които пишете, докрай.

  13. Не знам дали случайно си избрал Финландия за емигриране, но е много добро попадение и сигурно много са ти се хванали. Повечето хора не знаят много за страната и си мислят, че понеже заплатите и стандарта са поне двойни на българските, живота е страшно готин. Вярно, че всичко е културно и подредено, никой не те занимава с глупости, няма корупция и всички други положителни неща характерни за една модерна и развита икономика.
    Живея от 5 години във Финландия обаче и мога да ти кажа, че това е едно от най-тъпите места за емиграция, ако въобще си го закъсал толкова много, че да ти се наложи. Такава ужасна скука е, че ми иде да се гръмна. Няма една готина кръчма, дискотеките затварят най-късно в 3:30, времето е идиотско, повечето хора са антисоциални смотаняци, но най-важното е, това за което си писал и ти преди – винаги си оставаш чужденец и никой. За мен най-хубавото място тук си остава терминала на летището, от който излитат самолетите за България.

    От всичко, през тези 5 години, най-много ме беше страх от това да свикна с начина на живот тук, да започне да ми харесва и да се примиря с мисълта, че е по-разумно да си прекарам младините градейки кариера тук, отколкото да се върна в България и да се дразня на щуротиите в държавата.
    Е не свикнах и не ми се живее повече тоя скапан емигрантски живот. В момента си търся работа в България и с нетърпение чакам момента, в който ще си купя еднопосочен билет и ще се кача на самолета без да се обърна назад..
    Знам, че ще се сблъскам с куп кретени и дивотии, но поне няма да се чувствам избягал и дори само с присъствието си, поне малко ще променя съотношението кретени/печени хора.

    Наздраве!

  14. Аз съм си сериозно болен човек, лекувам се!

  15. Антоне, не мога да се съглася с това, което казваш, щом за теб за важни кръчми и дискотеки значи определено е грешка, че си отишъл в една толкова чиста, приказна страна, по чийто радостанции и ТВ канали не звучи чалга и цигански простотии.
    Може да не си там свой, но защо ти е нужно това, когато никой не ти пречи да живееш нормално? Нима не е по-важно децата ти да растат в уредена страна като Финландия, отколкото в претъпкана от кръчми и дискотеки като България, където прага на алкохолизма, наркотиците и абортите е вече под 15 г.
    Няма да сравняваме заплати, защото парите не са всичко и в България може да се изкарат пари, зависи от професия ,желание способности,но това, което става на около като морални и ценностни устои е страшно и далеч не го наричам веселба.
    Анестезиолог-реаниматор съм и често „изваждам“ от предозировка 12 г. деца – било на алкохол амфетамини или коктейл от всякакви отрови в света. И така е понеже има готини кръчми и дискотеките работят до сутринта, а още о-лошото е, че пускат деца само и само да имат паричен оборот. За това ли ти е мъчно? Знаеш ли в анестезиологията има едно правило винаги се преценя риск-полза (за пациента) – твърдо вярвам, че така е и в живота.
    В случая по-добре е да ти е скучно или „тъпо“, отколкото да рискуваш децата ти да деградират от така наречената „веселба“ още преди да са познали живота.
    Това, че на теб ти е скучно е твой проблем – човек винаги може да си намери приятно занимание през свободното време.
    Бях Във Финландия преди 3 г. на екскурзия и се влюбих в нея определено е място където мога да живея и да възпитавам децата си без никой да ми пречи, защото по-важно от това за мен няма . А на мен най-любимото място в България е точно аерогарата, където е сравнително чисто и цивилизовано и е прага към друг живот. Така, че помисли преди да си вземеш one way ticket. Прецени риск-полза. Ще пообиколиш кръчмите и дискотеките и със сигурност ще и стане ясно, че си сбъркал.
    По-скоро ти е мъчно за близки и роднини отколкото за живота тук. Казвам ти го от опит, защото живях 3 години в Сеул, Ю. Корея, но се наложи да се върна заради проблеми, а не защото ми беше мъчно. Когато животът ти е подреден ти се струва тъп, но не си струва да го объркаш за да ти е весело. Лично аз със сигурност си избирам Финландия не ме плаши нито студа, нито
    „антисоциалните смотаняци“, защото знам какво искам и какво мога, останалото е суета. Прости, че ти давам мнение, но не проваляй това, което си постигнал, защото със сигурност си по-млад от мен.

  16. @Цъфти: Абе не знам, по-скоро съм склонен да се съглася с Антон. Щото ако отидеш на тъпо място – да, уреден ти е живота, ама какво от това? Ако няма с кой две думи да обелиш, и вечер трябва със спокойното си и уредено семейство да тъпеете пред телевизора, защото колегите ти са асоциални и всеки се прибира след работа вкъщи и затваря вратата зад гърба си… Не, благодаря.

    Да, тоя „живот“ който ти виждаш професионално (живота на децата, чиито родители не ги е грижа), също не е оферта. Обаче тук има избор. Ако не ти е до купони – стой си вкъщи.

    А ако си Някъде, и ти се иска да изпиеш една ракия, ама няма с кой… нямаш избор.

  17. Ех,Яворе защо всичко свързвате с телевизора и с ракията? Аз и тук не гледам телевизия, а избирателно „тегля“ от инета това , което ми харесва, предимно предавания на Дискавъри и др. в този дух. Имам хоби – рисувам картини, така за себе си, за удоволствие и много други неща. Не се съгласявам и с това, че няма с кой да общуваш в чужбина въобще ами това също зависи от самия теб, рзбираш ли? В Корея например това не ми беше въобще проблем, като си представиш, че е азиатска страна, непонятен език и пишат на завъртулки, със странна кухня, изповядват будизъм. В началото на мен също ми изглежнаха смотани и с този език лаят, като кучета, но като виждаш че те уважават, в магазина те канят, кланят се без да знаеш езика разбираш, че са добронамерени това е важно, а не да те приемат за свой. Общувах с много корейци къде на английски, къде на руски, а ако става въпрос за ракия то въобще не е нужно да знаеш езика.
    Според мен настройката към хората, това как ги приемаш и отношението което показваш към тях е от значение за социални контакти навсякъде по света било Финландия, Зимбабве, Конго, ако щеш. Приемаш ли човека какъвто е държиш ли се добре, не е проблем да си намериш среда.
    В Корея когато бях много бързо намерих приятели корейци дори играха хоро, поне се опитаха да се научат на дунавското…така че не виждам проблем, всичко е индивидуално.
    И именно Дунавското др. хора са автентичния български фолклор и е лицето на България,хареса им и им беше интересно.
    Те също показваха свои национални танци. Гледаха и видеозапис на наши фолклорни ансамбли и от сърце пляскаха по такта. Само за сравнение да кажа, че скоро влезнах в такси и шофьора беше пуснал ако това може да се нарече музика : „Птичи грип…“F1 …N5“ е, как да имам избор?
    По скоро тук нямам,не че не обичам веселби.

    Виж, тук е трудно да обясниш на децата, че злото е навсякъде около нас. И знаеш ли, родителите са безсилни да се справят, не, че не ги е грижа, никой, надявам се не е съгласен детето му да тръгва по наклона и не ги учат на това. Родителите са твърде заети със това да оцеляват и работят като „Татко Карло“, докъто разни гадове зарибяват децата им със различни изкушения. И не само това, темата е дълга какво, става тук и ти го знаеш. Да не дава Господ!!!
    А тук колегите какви са ? По-социални? Какви разговори се водят, замисляш ли се? Ами отношението един към друг – повече от каруцарско, без уважение, напрегнат психоклимат, началници се мислят за Богопомазани ако трябва да изброявам … ще се стъмни – според мен обущаря трябва да се уважава за това, че умее да попрявя обувки, часовникаря – за това, че разбира и умее своята работа и т.н Тоест човека трябва да уважава човека без значение неговия професионален и финансов статус.
    Така, че ако няма с кой да обелиш две думи си виновен само ти – условно казано, или Антон в случая, по простата причина, че никой не знае, че искаш да го направиш.
    От друга страна всеки си е различен и рецепта няма кой как да живее, имунитети социализация не се гради с чалга, чипс и хамбургери.
    Купон, както казваш може да си направиш на всякъде по света, стига да си позитивен и добронамерен. И може би приказлив като мен, я виж колко написах…е, това е което горе-долу исках да кажа по темата романи могат да се напишат.
    Нека сме живи и здрави!!!!

  18. Живи и здрави. Това за ракията и телевизията е само пример, а не основна цел в живота. Но – различни неща сме преживяли и, явно, различни среди имаме в БГ. За това няма една истина за всички. Аз моята си я уважавам, а ти си уважавай твоята 😉
    (Приемам, че има истина, различна от моята. И може и тя да е вярна. Или дори по-вярна. А може и да не е)
    Честно казано, изненадан съм от това, което написа за корейците. Може би те са по-отворен народ, а може би ти си ги предразположил като „готин пич“. Мислиш ли, че и във скандинавските страни би се чувствал така?

  19. Разбира се, че скандинавците не правят изключение,само трябва да се намери нужният подход. Когато бяхме на екскурзията навсякъде ни посрещаха любезно,е, личеше си приповдигнатия тон и изкствените усмивки, но много се стараят гостите им да са доволни, а когато вече не си им на гости кортуазията се увеличава, но това е нормално, във всеки случай са много по-възпитани дори от доста образовани българи. Във всички отношения стои дипломацията. Много задълбахме,но просто исках да кажа, че липсата на среда не е основателна причина за да се откажеш от целите си и да се върнеш. Защото казано по този начин „всичко е на 6, но няма готини кръчми с кой да си пия ракията …“ звучи елемнтарно.Не искам да натрапвам моите убеждения на никой, това е моето мнение и опит – едни виждат чашата на половина празна, други на половина пълна аз съм от вторите по принцип, със сигурност ще имам нови прятели дори и там. За „готиния пич“ благодаря, сигурно е така, аз не мога да съдя. Просто винаги и навсякъде съм себе си.Единствено ми е песимистична настройката за нашата татковина – красива, плодродна, но със затихващи функции и криза само се надявам да не продължи 500 г.
    Не говоря само за материална, а особено за духовна криза
    В момента се налага да съм тук и сега и спазвам две максими:
    “ Преодолявай всяко препятствие !“ „Импровизирай с наличното!“
    Инъче и аз приемам и знам, че има други мнения по въпроса, както казват колкото хора – толкова мнения. Надявам се само момчето да помисли още веднъж и дано му стигне мъдрост да вземе правилното решнеие, за да не съжалява:)

Sorry, the comment form is closed at this time.