Апр. 252008
 

Вчера имах щастието да посетя посолството на Великите Съединени Американски Щати, с цел интервю за виза. Доста неприятна задача.

Цялата процедура с визите си е тегава. Първо, посещаваш сайта на посолството. Тук нещата са описани сравнително добре. Обясняват ти, че трябва да внесеш лично в Юнионбанк таксата от $131 преди да продължиш. Не, няма електронно банкиране. Необходим ти е „жълтия формуляр“ – квитанция от банката.
След това попълваш онлайн един доволно голям въпросник в който смислените неща като това къде си роден, къде си учил, къде работиш и т.н. са смесени с въпроси „Ти терорист ли си? Участваш ли в терористични организации, извършвал ли си терористични актове?“, „Ти проститутка/сводник ли си?“, „Опитваш ли се да влезеш в САЩ за да нарушиш закона“ и т.н. Но това се преживява. Забавното е, че задължително при попълването трябва да имаш Internet explorer (аз опитах с Firefox и Опера, не работи), трябва да имаш Acrobat Reader и принтер, за да разпечаташ РЕЗУЛТАТА след попълването. Страшна система.

След попълването на заявлението имаш честта да си насрочиш интервю за виза. Тук бях приятно изненадан. Сайта на посолството заплашва, че датите обикновено са заети от 4 до 6 седмици напред, а през „активния пролетен сезон“ и до 8-10 седмици. Истината е, че дата има ако не в същата седмица, то в следващата.

И така, стигаш до заветното интервю. За да не си пускам отпуск, а и понеже посолството ми е относително близо до офиса, се записах за 8:30. И тук започна веселата част.

Понеже съм умничък, досетих се да паркирам пред офиса, където в 8:10 има много свободни места. Както и предполагах, пред посолството няма шанс за паркиране и всички улички са заети в доволно голям радиус.

И така, приближавам аз към 8:20 с бодра крачка към посолството, стегнат, с костюмче, сресан, изкъпан… абе „представителен“. Виждам една опашка пред портала и се засилвам към нея. В този момент при мен застава един мутрафон, едър, целия облечен в черно, с кубинки, и ме пита троснато:
– Вие за къде? (все пак каза „Вие…“)
– Ами, за виза…
– За колко часа?
– За осем и половина.
– Тази опашка е за 8 часа. Изчакай там – и ми посочи друга групичка, която в началото помислих, че е автобусна спирка.

Оказа се, че докато не дойде време за групата за 8:30, всички от групата за 8:30 (около 20-30 човека) чакат през улицата, на отсрещния тротоар, на около 30-40 метра от портала и нямат право да идват по-близо. Съответно ако си се излъгал да отидеш по-рано, висиш като идиот и няма нито пейки, нито навес (добре че не валя). Околността е обсипана с табели, забраняващи снимането и не си позволих да фотна този абсурд.

Аз приех забраната за снимане много сериозно, защото мутрафона, който ме посрещна, наистина изглеждаше готов да ме пребие ако мигна. И не само! Имаше и един охранител, който се разхожда пред портала, с автомат. С автомат! Почти в центъра на града, в една относително приятелска държава, в която няма терористи, няма сериозно напрежение, няма гражданска война – тия съвсем явно носят автомати! Не някой скрит в кобура пистолет – автомат!

С интерес наблюдавах как се стопява опашката пред портала. Доста бързо минават първата проверка и влизат. И явно времето е относително добре разчетено, защото в 8:30 първия мураген метна и викна „Айде, който е за 8:30“. Аз като предвидлив човечец бях готов, опънах голямата крачка и стигнах първи до загражденията (през които и „Камаз“ не би могъл да пробие). Тук се прояви малко мъдра мисъл – един друг охранител дойде, изкара от групата семействата с деца и ги сложи пред мен. Има все пак някой, който мисли – евала.

След малко достигнах до първото гише, на което ми предстояха „сладки приказки“. Доста изнервен (още от сутринта?) господин троснато ми заповяда да му подам документите, за да види дали нося всичко необходимо. Подаването е интересно, защото, също като в банка, всички служители на посолството са скрити зад дебело (вероятно бронирано) стъкло, говорят на микрофон и ти чуваш през изнесени отпред тонколони. Като в затворите по филмите, само дето не държиш телефонна слушалка, а всички чуват какви заповеди получаваш.

Оказа се, че ми липсва формуляр 8723-7В (примерно), който бил задължителен за всички мъже от 16 до 40 години. В него се описва в коя армия си служил, кои са родителите ти и други неща. Казах си „Да му **** ******…“. Обаче – хитри са бюрократите – имаха готова бланка от този формуляр, която да си попълня. Кеф, а? Господин Троснат ми върна документите плюс новия формуляр и ме упъти към портала.

Вътре в портала – никаква изненада. Сканираха ме за оръжие като на летище, изваждах всичко от джобовете, за да мине през рентген, гледаха ми обувките – стандартна процедура. Новото тук е, че си оставяш GSM + всякаква друга електроника (аз имах панел за музиката в колата) и ги получаваш на излизане.

И така, за няма и 7-8 минути успях да вляза в двора на посолството. Там има табели, които учтиво те насочват. Не че има нужда, защото има и ограда, която не те пуска да отидеш на друго място. Странното е, че има и от таблеите, забраняващи снимането – след като са ти конфискували всичката електроника. Чупка вдясно, разходка по алеята и се озовах в консулския отдел (предполагам). Направи ми впечатление, че както и на портала, така и на сградата вратите са ужасно дебели, тежки и трудни за отваряне. Голям страх ги гони това американците…

Вътре ме посрещна навъсеният поглед на поредния мутраген. Помолих го за химикал, за да си попълня формуляр ХХХХ-ХХ, а той почти учтиво ме информира, че покрай стената има плот за писане и там има химикали. Това, което не уточни, е, че имаше само един химикал, а и той не пише. Но помолих друг кандидат за виза и той ми услужи.

Следва малка опашка пред поредното гише, на което предаваш всички документи. Пред мен имаше двама заблудени със зелена карта, които оставиха там и някаква таксичка от 2000 лева. Горките, за какво ли мечтаят… Аз предадох всички формуляри + бележката от Юнионбанк. Подканиха ме да им дам и всякакви други документи, които искам да покажа за да потвърдя, че нямам намерение да емигрирам. Аз дадох командировъчна заповед, в която пише за какво отивам и че фирмата ми поема всички разходи. Дадох и официално издадено от фирмата извлечение за доходите ми в последната година, с което показвам колко добре си живея тук (social status, както пише на сайта им). След това господин Троснат-номер-две ми каза (по толколоните) да седна и да чакам да ме повикат, като междувременно имам правото да попълня още един формуляр (съгласие да ми върнат паспорта с DHL, то друг начин няма) и да си попълня товарителница.

Докато стоях в чакалнята можех да се насладя на някой интересни плакати. На единия имаше решетки, ключалка, и ръка, която драска по ключалката. И отдолу надпис в духа „подаването на фалшиви данни с документите не е добра идея“. Имаше и още един плакат, от който помня гордо развятото американско знаме, под него – бодлива тел, и най-долу – двор на затвор. Надписа казва, че „паспорт и виза отварят много врати, но ако са фалшиви, могат да те затворят зад една определена врата“.

На следващото гише най-после стоеше американец, който беше първият учтив човек за тази сутрин. Взе ми пръстови отпечатъци. Край – вече съм в системата. Самото вземане пак се случва с чиновник зад стъклото – поставяш ръцете си една по една на някакъв скенер. След това – почакайте да ви извикат на следващото гише.

Последното гише е вече самото интервю. Тук пак учтив американец ме разпитва, и то съвсем на кратко – за какво отивам, къде ще спя, кой плаща и т.н. Нищо неочаквано. И така, след по-малко от час успях, първи то групата за 8:30, да изляза с обещанието, че ще си получа паспорта с виза до 2-3 дни.

Като си направя сметка, голямото чакане е само докато влезеш. Но се чувствам крайно неприятно от надменното отношение:
– троснатото говорене
– нагла охрана с автомати!
– плакатите в чакалнята – третират ни като престъпници!
– бюрократщина и още как!

Не ми се мисли какво ще е на летище JFK

 Posted by at 14:08

  9 Responses to “Писна ти да те тъпчат бюрократи? Не ходи в САЩ!”

  1. Човеко, много интересно си го описал, но почвам да се страхувам за тебе. Румен Петков го махнаха, но Системата продължава да работи и да следи блоговете. Като нищо могат да те приберат за разпространяване на шпионска информация. Те не ти дават да снимаш, а ти си тръгнал да блогваш! Играеш си с огъня, момче! 🙂

  2. Не съм имал „честта“ да влизам в US посолството… но съм гжо виждал отвън. Страховита работа.

    А наскоро ми се наложи да се срещна с една позната от посолството. Въпреки че казах че *чакам* човекът отвътре да излезе, се опитаха не един, а *двама* мутрафони да ме изтикат на 20 метра от оградата… идиоти.

    Ноо са зле… Аз друго се питам – как ли са успяли да построят посолството в рамките на голяма част от Южния парк… ама какво ли се питам и аз… :-/

  3. („но съм го виждал“) (sorry for typo) 🙂

  4. Яворе браво на теб ще те пращат командировка за USA. Ти преди време се майтапеше за работата във Финландия и аз го взех на сериозно и сега ще си подавам документите за работа в една компютърна фирмичка в Хелзинки. Хайде като се върнеш от USA пише как е минало всичко.

  5. От досега описаното не виждам нищо бюрократическо. Освен попътните камъни, предизкивани от количеството кандидатстващи за виза. Пазителят с автомат е фигура пред всяко едно посолство, прибирането на електрониката го има на много други места, а предупредителните плакати не са се отнасяли до тебе, нали? От друга страна, графикът се спазва точно, както сам казваш за пропуснат документ не те връщат тотално за друг ден, ами ти дават готов техен формуляр да попълниш, а срещата с истински американец е била доста любезна. Нямаш представа каква е истинската бюрокрация (ако ти падне да имаш работа в българско посолство в чужбина). За троснатото говорене се сърди на българската тросната натура. На JFK очаквай също любезно посрещане.

  6. Носи си химикалка в самолета, ще ти трябва 😉 И там се попълват формуляри. Не съм бил на JFK, само на О’Хара и LAX, но съм сигурен, че ще си спомняш за проверките в посолството с умиление. По летищата охраната е оборудвана и с кучета в добавка към автоматите.

  7. За твоя информация, всичко (с изкл на този „нов“ формуляр дето си го нямал) не е ново. Автоматите, оставянето на телефони и т.н. си е от 1999 г. (поне аз за първи път тогава съм ходил на интервю). А това какви формуляри изискват, какви снимки и т.н. мисля че си е техен проблем и решение. Процедурата в посолството на САЩ е 1000 пъти по-добра от тази, която беше навремето, да речем, в посолството на Германия. А за който неможе да чете, всичко, вкл. това да НЕ идваш по-рано на интервюто е записано на сайта. Аман от хора, на които някой все им е виновен.

  8. @Майк: Добре че съм виждал само най-„публичната“ част 😉

    @Елена: бюрократичното е това, че минаваш през 4 гишета, дори и да имаш всички документи готови. И това само заради 2 минути „истинска“ работа – самото интервю. Освен това най-голямата гадост на бюрократщината и тук е, че те карат да се чувстваш все едно си им длъжен за нещо. По никакъв начин не усещаш, че всъщност работата им е да те обслужат.
    Има една интересна картинка за електронното правителство – с едни кръгове. Трябва да я пусна скоро, добра е като идея.

    @thegift: Благодаря, ще го имам предвид. Някак нямам навика да си нося химикал в мен…

  9. Не знам какъв страх ги тресе от банковите преводи тия американци.

    Супер странно е, щото в САЩ на големи суми в брой (над стотина долара) се гледа едва ли не с подозрение, един вид имаш да криеш нещо, та не плащаш с карта, което се записва…

    Тук обаче посолството не приема банкови транзакции: служебно имам да връщам пари, които останаха от един наш проект, който посолството финансира – и сега ще ми се наложи да се разкарам до там с почти $7000 в джоба, защото трябвало да ги платя на касата в посолството. Не можело да им ги преведа на сметката…

Sorry, the comment form is closed at this time.