Картинка

Предистория
Имам една красива наследствена къща в едно китно планинско селце край Трявна. Там често се сбираме с приятели да си купонясваме на воля, без някой да ни пречи или ние да пречим на някого. Природа, спокойствие, хеви метъл, вино и пържоли…
Да, но тази къщичка е доста стара и има нужда от поддръжка. При последния купон забелязах, че има доста повредени керемиди и като цяло покрива е в ужасно състояние.
Добре че баща ми участва в малка строителна бригада с още 3-4 “ортаци”. Т.е. имам си готови майстори.

Подробности
Участваме баща ми с неговите хора, аз и брат ми. Последните участваме предимно в по-“не-майсторската” работа – подготовка на дъските, пренасяне на керемиди и т.н. Е, хващам и аз понякога чук.
Цялата операция си е доста сложна. Изриваме всички стари керемиди и дървении, освен мартаците (най-дебелите греди, върху които стои покрива). Мартаците са стари, но здрави – дъбови. Трудно влиза гвоздей в тях. Доста здрави и доста на често, защото едно време покривът е бил от плочи. Ако сменим мартаците, ще трябва да сложим чамови, които, макар и нови, в никакъв случай не са по-добри.
Върху старите мартаци набиваме плътна дъсчена обшивка. Върху нея полагаме специална дишаща водонепропусклива мушама. После следват много тънки летвички, успоредни на мартаците (контратачки) и летвите, върху които се закрепват керемидите (тачки). Идеята на контратачките е да повдигат тачките, така че ако проникне вода под керемидите, да се отича свободно по мушамата. Най-отгоре, естествено, са керемидите.

Завръзката
За да участвам в правенето на покрива си взех отпуск за 28 и 29 април – да събера повече почивни дни. Да, но работата в офиса не спира.

Картинката
Явор Иванов, Oracle Certified Разни-Неща, Старши експерт бази от данни в Стемо ООД и т.н. Стои на един покрив и млати с чука по разни гвоздеи, които не желаят да влязат в здравите дъбови греди. Не е лесно, слънцето препича, пот се лее. Облечен е в “работни” дрехи, но не за стадартната му работа, а разпъната тениска и най-старите възможни дънки. На кртъста му в калъфче дискретно си работи P1i. От ухото му стърчи Bluetrek Skin. Покачен така на покрива, между ударите с чука, дава последни инструкции за разделянето на EVA-та в центъра на електронното правителство във Варна (понастоящем – във Бояна): размер и тип на дяловете, презентиране на блейдовете и т.н.

Извод
За всяка работа си има майстори. Гвоздеите не са по-лесни от EVA-та, повярвайте ми. И, както съм казвал, всеки трябва да си знае работата. Да си тежи там, където е най-силен.