Поздрави от Utrecht!

Днес се докарах до Утрехт, Холандия.

Днес станах в 5 часа, за да мога да се довлека до летището в 6 и да си хвана самолета в 7. Естествено, не стана точно така. В 6 излязох от вкъщи. Но не закъснях много – пътя до летището беше свободен и таксиджията се кефеше да кара със 100-130. Въпреки това бях последен на опашката за полета до Амстердам. А нещата взеха да се сбъгват още по време на Check In.

Пред мен имаше около 10 човека, когато чекирането спря. Лентата, която отвежда багажа, се беше повредила. Това е съвсем нормално – все пак новия терминал работи повече от година (или не?). Както и да е, успяха да я сритат (отне им около 10 минути) и багажа започна бавно и мъчително да си пробива път към търбуха на летището… където никой не знае какво ще му се случи.

Нямах никакви проблеми с билета, нито с паспорта. Получих място 5F и си казах – а, късмет. За първи път да съм до прозореца. Да, ама не. Точно на 5 ред няма прозорец. Можех да гледам само през ъгъла на прозорчето на 6-ти ред и така да виждам красивото крило на Боинг 737-500. И съвсем малко други неща.

За това пък полета беше перфектен. Както съм писал преди, не съм голям фен на летенето. Но този път излитането беше невероятно плавно. През целия полет почти нямаше турболентност. През повечето време летяхме над облаци и се спичах, че кацането ще е друсливо. Обаче не – като стигнахме Холандия, времето под нас се проясни. И кацането беше просто мечта. Абе 10 точки за пилота на България Еър (кап. Рангелов или нещо такова).

И така… за първи път се оказах сам в чужбинско. До сега все съм бил с някой. Но всъщност страшно няма. Всички летища си приличат, има ужасно много упътвания и всичко е направено като за хора с IQ на нисък храст. Следвайки (в продължение на около километър) табелите из летището, стигнах до залата, в която излиза багажа. Видях от таблото на кой “belt” ще дойдат торбите от София и зачаках.

След няма и 10 минути торбите започнаха да излизат. И аз продължих да чакам за моята. Хората си вземаха куфари, раници, сакове… а аз чаках. После всички си тръгнаха щастливи, а аз продължих да чакам.

Моят багаж не излезе.

Когато ми омръзна да чакам, отидох на съответното гише и си изплаках болката. Русите каки там си бях направили типична седянка, но веднага я разтуриха и ми обърнаха внимание. Обясниха ми, че може чантата да е заседнала някъде, сега ще се обадят на съответните хора. Аз да чакам да изскочи.

И аз чаках. И чаках. И чаках… помислих си, че моята чанта всъщност може да е заседнала още в София. Всъщност, доста вероятно… След двайсетина минути чакане ми омръзна и пак отидох при каките. Там ми дадоха да попълня един формуляр за загубен багаж, взеха адреса на хотела и ми казаха да си ходя.

Тук е момента да кажа, че преди седмица си купи една раничка Port Design Chamonix, с идеята в ръчния си багаж да мога да взема не само лаптопа, а и други неща. Защото бях чувал за загубен багаж. И за това в ръчния си багаж съм сложил един чифт чисто бельо, четка и паста за зъби и една блузка с дълъг ръкав. И слава богу! Защото сутринта, когато кацнахме, слънцето напичаше и температурата беше 15 градуса. Към обяд стигна може би 25. Но сега облаците превзеха небето и някак си не е жега…

И така, тръгвам си от летището без багаж. Липсват ми всички дрешки, липсва ми самобръсначката, козметиката, но най-много ми липсва фотоапарата. Но русите каки ме убедиха, че ще ги намерят.

…

Всички смислени летища (или поне малкото, на което съм бил), си имат гара в мазето. И от тази гара можеш да вземеш влакче за всяка точка на съответната държава. Е, летище София няма, ама ще има метро… евентуално… някога… Както и да е, в София нямам проблеми. Да му мислят хората, които не са стъпвали там. Аз кацнах на Скипхол в Амстердам, а там си има гара.

Някак си не съм изненадан, че всички тук говорят и английски. Приемам за нормално и това, че всички са учтиви и ти обясняват всичко. Не само служебните лица, а всеки, който спреш на улицата/перона. Не съм изненадан, но съм благодарен.

Взех си билетче за Утрехт, твърдо решен да остана усмихнат. Влака си беше ОК, отлетя си със 130-150 км/ч и стигна до Утрехт точно за половин час. А хотела, в който имам резервация (Park Plaza Utrecht), е току до гарата. Няма никакви проблеми. Влизам в хотела, сега ще си почина, най после… Греда.

Заявиха ми, че не са получили парите. Които ние пратихме преди 10 дена.

Въпреки това ми дадоха стая, срещу скромния депозит от 50 евро. Което е много по-малко от цената на една нощувка. Но ще ме оставят тук поне до понеделник, когато тая работа с парите трябва да се разреши.

И така, сега имам къде да спя, имам и интернет. Утре сутринта мисля да пообиколя града и да разкажа малко повече. За сега ще кажа само, че тук има ужасно много велосипеди – хиляди!