Франкфурт – Мюнхен (покрай София)

Днес беше последният ден на обучението. Най-после се прибирам вкъщи…. почти.

Свършихме занятието към 17 часа. От там Алекс ни закара до летището във Франкфурт. За щастие имаше ужасен трафик и се движихме само със 100-120 км/ч. Пристигнахме на летището към 17:30 – много преди самолета, който излита в 19:45. Мотахме се по разни безмитни магазинчета. Успях да си намеря чашка за колекцията и я взех – макар и на доста висока цена. Но нали е за манията…

Качихме се на самолета по разписание. Излетяхме навреме. Над Франкфурт валеше дъжд, но самолета не се тресеше твърде много. Само аз си се спичах, но това си ми е право. По пътя за София се отпуснах – нямаше много турбулентни места – и дори изгледахме с Весо един епизод на „Ало-ало“ на телефона ми. Видяхме София съвсем навреме, малко преди 22:00 часа (23:00 българско). Този път не се спичах, защото презимяването беше много плавно. Слязохме надолу, колесника се отвори… и изведнъж самолета ускори и започна да се издига. След минута се обадиха по вътрешната уредба – не сме се приземили заради мъгла. Ще се повъртим 5 минути и ще опитаме пак.

И след 5 минути отново „Prepare to land“… Но приземяване нямаше. Самолета си летеше напред. Включи се капитана и обясни, че летище София е затворено заради гъста мъгла. Няма страшно, имаме гориво ако трябва да се върнем и до Франкфурт. Ще решат какво правим и ще ни информират след 15-20 минути.

И така, самолета си летеше на пълна скорост. Явно в посока към Германия. След двайсетина минути пак се включи капитана:
– Дами и господа, летим към Франкфурт. Предупредихме нашите колеги там, ще ни очакват. Ще пристигнем около 01:00 часа.

Толкова. Стюардесите веднага тръгнаха да разнасят санвичи и напитки. Раздадоха мокри кърпички за освежаване. В самолета имаше бебе – донесоха на майка му няколко бебешки храни. Всичко беше перфектно. Освен „пътя“ – не знам дали самолета летеше някак по-икономично, но доста често се тресеше. Аз почти свикнах, но в един момент стана твърде неприятно. За щастие на около час от София въздухът се успокои. ПО едно време главния стюард започна да обяснява на един човек на седалката зад мен – 4 дни не са летели до София заради мъгла, но днес се е очистило. Всичко било ОК с летището, до 15 минути преди да пристигнем. Тогава паднала мъгла и това ни спряло. Питали летищата в Бургас и Варна, но и те били затворени. Не стана ясно поради мъгла или им е свършило работното време. За това се връщаме.

Към полунощ усетихме, че самолета намалява – подготвя се за кацане. След малко отново се включи капитана:
– Дами и господа, поради силен насрещен вятър, ще кацнем в Мюнхен.

Мюхнхен? ОК, Мюнхен да е. Нямах търпение това ужасно пътуване да свърши. На връщане надписа „затегни предпазните колани“ така и не изгасна!

Като заходихме към града, по уредбата се включи главният стюард:
– Ladies and gentleman, prepare to land, hopefuly for the last time.
Има чувство за хумор, момчето.

Приземяването беше ОК. Рулирахме близо до терминала и спряхме. Отвориха вратите. Но не ни пуснаха да слезем. Оказа се, че летището е затворено и не можем да слезем, защото няма имиграционен контрол? За Франкфурт също не можем да излетим, за сега, защото нямаме разрешение.

И така, чакахме към 20 минути в самолета. Дойдоха едно момчета, закачиха един маркуч към крилото и явно започнаха да наливат гориво. Това ми се видя много неприятно. Но, за щастие, след малко обявиха, че са докарали имиграционните власти и можем да слезем.

Сигурно малко хора са виждали летище Мюнхен толкова празо. Няма никой! Само ние се стоварихме. Посрещнаха ни десетина души, служители на Луфтханза, и ни настаниха не пейките край едно от техните бюра. Веданга донесоха вода и топли напитки. Обясниха ни, че ще ни настанят в 5-звездният хотел Кемпински, който е на самото летище. Но трябва да изчакаме да организират обратния полет и да ни кажат кога да се чекираме на другия ден, преди да се разпръснем.

Стояхме на летището по-малко от час. За това време успяха да уредят полет утре (т.е. по-късно днес), в 12:00 на обяд. Не ми се мисли през колко телефони са минали посред нощ! После ни доведоха тук в хотела. Стаите се раздават срещу билет и лична карта. Дадоха ни ваучери за по 20 евро за вечеря в бара, който са отворили специално за нас и са направили сандвичи. Между другото сандвичите са ужасно малки, но струват по 10 евро.

И така, хапнахме и сега лягам да спя. Ужасно много се надявам днес да стигнем до София без проблеми. Стискайте палци! Сега е 3 часа и лягам да спя в петзвездното ми легло, което нищо не струва пред леглото у дома. Защото не е у дома.