Есен е…

Есен е
слънцето се стопява
като бучка лед
във топлия джин…

Мда, тази песен е по-хубава. Напомня ми за планини, за хижи, за сбирка на масата в столовата докато отвън вали дъжд и светът става сякаш по-нов. И докато „пием и пеем в нощта“ покрай нас минава дълга редица от мигове, но никой не ги забелязва. Защото в планината времето тече по друг начин. Еееех…

А тук долу в града живота върви в стегнатия си ритъм. За сега си осигурих малко приятно разнообразие с движението с велосипед. Защото една най-неприятните части от деня е задръстването сутрин. Вечер, когато се прибирам без да бързам, някак си не ме бъркат дългите колони от автомобили. Слушам Z Jungle в колата и си карам спокойно. Но сутрин дори и Буги не може да ме успокои…

Както знаете, от известно време взех драстични мерки за борба със задръстването – идвам на работа с велосипед. Този подход има плюсове и минуси, които са обсъждани вече на много места. Пък и нямам много опит за да направя задълбочен анализ. Но искам да спомена за вчера.

Вчера сутринта ми беше първото сериозно каране в дъжд. Всъщност, когато тръгнах от дома времето още стискаше – иначе може би щях да се изкуша да тръгна с кола. Но когато стигнах до първия по-голям булевард се уверих за пореден път, че карането на велосипед е хубаво нещо. Задръстванията бяха брутални!

За съжаление още 7-8 минути след като потеглих усетих първите капки дъжд. Не помня преди да съм карал в гадно време – никога не съм бил голям байкист. Но всъщност не е толкова страшно, ако си долу-горе екипиран. А аз съм, долу-горе. Колко навреме…

Миналата седмица си купих една ветровка на The North Face. Мога да кажа, че определено върши работа. Другата малка но много кадърна инвестиция, която направих (в петък!), беше в калници. Без тези две неща преживяването щеше да е значително по-неприятно.

Хубави здрави обувки си имам отдавна. Трябва да допълня екипировката само с някакъв панталон. За сега карам с нещо такова, но то няма претенциите да пази от вода (и наистина не пази от вода). Днес мисля да прескоча до БАС и да си харесам нещо в тая посока.

Другото, което е необходимо за каране в дъжд, е сухи дрехи в торбата. Така 5 минути след като съм пристигнал в офиса не ми личи, че съм карал. За щастие в 90% от дните аз пристигам първи и не стресирам никой с преобличането си. Пък и в моята стая сме само коч-компания.

* * *

Вече съм сигурен. Определено изчезна умората от половинчасовото каране до офиса. Още с пристигнаето съм свеж като краставичка.

Все още ме морят малките баирчета, но съм убеден, че и това ще изчезне. Честно казано не съм очаквал да вляза в кондиция толкова бързо. То не че съм достигнал някаква спортна форма, просто от ужасно зле (физически) сега съм просто зле. Шкембето си ми е на старото място. За борба с него ще трябва много повече. Но определено вече не се чувствам некомфортно като яхна байка. Напротив, криво ми е когато трябва да пропусна въртенето на педалите някой ден. Дано ентусиазмът ми не угасне скоро.