Сеп. 092008
 

Свърши отпускарският сезон. Това много ясно си проличава по интензивността на движението в София. Особено сутрин.

Както забелязах и миналата година, втората седмица на септември е преломна. От понеделник изведнъж задръстванията стават по-големи. И избягването им става невъзможно – просто всички улички са пълни. За това спомагат и продължаващите ремонти, но те поне са за добро. Пък и паркирането става приключение….

По принцип за да избегна (или поне да намаля) тези проблеми тръгвам по-рано сутрин. Има един определен час (различен за всеки маршрут), отвъд който нещата се задръстват рязко. Примерно ако тръгна от вкъщи в 7:45, пристигам в офиса около 8:15-8:20. Хем пътувам по-малко, хем има паркоместа по тротоара (хе-хе-хе). Ако тръгна в 8 часа, пристигам към 9 – много коли, много нерви, много бензин, а за капак и липса на място за паркиране около офиса. И други блогъри са писали за този странен ефект…

Обаче тази година аз съм подготвен. Още в края на лятото започнах подготовката и сега каквото и да стане, пристигам в офиса за около 30 минути (+/- 2-3 минути в зависимост от настроението). Даже днес нарочно тръгнах в 8:15 и ми беше голям кеф че не ме ловят задръствания. Егоистичната ми душата направо пее като гледам как са се наредили десетки или стотици коли на един светофар и се предвижват едва-едва. А аз ги подминавам с усмивка. Ееех… кеф 🙂

Не, не съм си купил хеликоптер. Нито съм взел книжка за мотоциклет. Просто яхнах колелото.

За сега карам байка на Весо, колкото да разбера дали тази тактика е валидна. Ясно ми е, че в дъжд няма да става. Но иначе май работи. За последните 3 седмици съм идвал с колело 9 пъти. Баирченцата все още ме морят, но ужасното обездвижване, което бях постигнал с колата, няма как да се преодолее за толкова кратко време. Въпреки това вече забелязвам (или си внушавам?), че се възстановявам по-бързо след като пристигна. В началото пристигнах просто разкапан, а сега за няколко минути съм почти забравил с какво съм дошъл.

Всъщност маршрута ми е почти равен. Изкачванията са малко, кратки и доста полегати. Но за човек, който години наред не се е движил, си е приключение. Освен това аз имам тази гадна психика да не спирам да се състезавам със себе си. Просто не мога да карам бавно. Дори и да знам, че не бързам, пак въртя на най-високата предавка, на която мога. А това не е добре.

Както и да е. Докато не се развали времето ще се наслаждавам на всички задръствания по пътя. А когато завали… просто ще трябва да ставам по-рано.

 Posted by at 9:54

  9 Responses to “Септември = задръствания. Ееех…”

  1. Абе казвах ти аз наскоро…

  2. Аз вече го бях намислил по това време 🙂
    Бтв, дай някой магазин за оборудване. Знам, че ги познаваш. Да се уредя и аз с наколенки/налакътници/ръкавици/яке/гащи и прочее средства за тоя crazy ride по булевардите. Особено ако знаеш някой магазин в Младост, или някой, който бачка уикенда, ще бъда особено благодарен.

  3. Пък ще ти бъда благодарен и ако на база на опита си спретнеш една статийка „как да си подберем оборудването за оцеляване с байк в София – реални съвети от препатил“. Писал си такива за лули, пури и уиски, ама за байкърско оборудване не помня да имаш…

  4. А аз от няколко години се чудя защо някои ремонти ги правят Септември, а не Август или Юли. Все пак всички знаят, че Септември трафика е кошмарен. Интересно дали е заради финансиране или някакви планове…

  5. Всъщност не ти трябва нищо повече от една каска (аз лично мисля, че най-подходяща е такава за Dirt, не за XC) и ръкавици.
    От наколенки, протектори и прочие в града файда няма – ако те прегази кола те няма да те спасят, а ако паднеш сам – каската и ръкавиците са достатъчно добра защита.
    Иначе магазини – в Младост са Байкцентър, аз лично пазарувам от БАС и от Иван – едно малко магазинче на ул. Христо Смирненски 74, в което има доста голямо разнообразие.
    БАС и Иван са ти близо до офиса и работят до 19 и 21 съответно…

  6. Уфффф… Забраван. Иван работи в събота, БАС – и в неделя от 11 до 17.

  7. А най-важното, всъщност, за каране в града е да си вземеш мигащи (или постоянни) светлинки – червена отзад и бяла или жълта – отпред.

  8. От моя опит:
    1. Избягвай големите улици – много изгорели газове, прахоляк и голяма вероятност някой да те „подпре“.
    2. Ако е възможно, не прави леви завои, особено на четирилентови улици – не се знае кой се заблял, или видео-филтъра му не пропуска до мозъка обекти, по-малки от Камаз.
    3. За пресичане на улиците от т. 2 се престувай временно на пешеходец и ползвай пешеходна пътека (и ако има – светофар).
    4. Полезно е да имаш лента за привръзване на десния крачол на панталона/дънките, за да не се цапа със смазка от веригата. А да не говорим за ефекта от захапан плат насред кръстовище… Продават се такива ленти с „лепки“ от Велкро, че и светлоотразяващи даже.

    Дано съм бил полезен 🙂

  9. […] взех драстични мерки за борба със задръстването – идвам на работа с велосипед. Този подход има плюсове и минуси, които са обсъждани […]

Sorry, the comment form is closed at this time.