Ное. 222008
 

В късния следобед реших да изпробвам „обосновката“ – може ли да се кара. Бръкнах в шкафа и комплектовах новата ми каска със старите ми скиорски очила Bole. Сложих всички предпазни подробности, облякох едно тънко поло под якето (чувал съм, че при зимно каране, ако излезеш от вкъщи и ти е топло, значи се твърде облечен). И така, с мисълта, че съм подготвен за всичко, излязох навън:

Байкър

Още на паркчето пред блока разбрах, че колелото със зимни гуми не е като кола със зимни гуми. А задната ми всъщност не е и точно зимна. Което означава, че на лед, сняг и киша усещането е ужасно. Чувствах се невероятно безпомощен!

Няма страшно, кмета е почистил улиците. Веднъж стигна ли до улицата…

Излязох на улицата, стигнах до околомръсното и отпраших за Симеоново. Идеята ми беше да видя за колко време ще стигна от дома до центъра на Симеоново, където, евентуално, ще е сборния пункт. Много бързо разбрах, че няма да ходим никъде.

Първо, задната ми гума е наистина неподходяща. Второ, Предната ми е наистина тежка и трябва първо да и свикна. Всъщност обикновено карам на скоростите на трети оборот отпред. Сега от втори не мръднах. Трето, когато си нестабилен заради ниското сцепление, силния вятър не е най-добрият ни приятел. А да загубиш равновесие на околовръстното не е много приятно. С триста зора стигнах до отбивката за Симеоново, но завих навътре към града, си идеята да се прибера през Студентски град.

Ще кажа само, че прибирането не беше по-приятно. Това, че взе да се здрачава изобщо не ме облекчи. А, освен това старите ми калници изобщо не се справят с новите, по-широки гуми. И така, прибрах се към 17:40 и бих отбой и за утрешната екскурзия. Просто не става…

Искам на края да кажа няколко думи за колелото ми. В нито един случай не ме предаде, и въпреки… хмм… тежките условия. Скоростите (Shimano Deore XT) работят перфектно дори когато всичко се заледява. Спирачките (Maguira Julie) не ме подведоха нито за миг. Нито някоя друга част (освен задната гума, за която аз съм си виновен) ме предаде.

Ето в какво състояние го прибрах:

Байк

Байк

Байк

 Posted by at 21:39

  7 Responses to “С колело из Витоша, ама друг път, част 2”

  1. Мда – явно не сме слушкали днес. Във всеки случай – не и когото трябва…

  2. Целият този лед изглежда доста впечатляващо по колелото! 🙂

  3. Вчера карах от 10:30 до към 12:00. Макар че времето беше отвратително ставаше за каране. Най-зле беше на пътеките утъпкани от хора и на неутъпкан сняг над 10 см дълбочина.
    Днес карах към час и нямаше никакви проблеми.
    Колелото ми е обикновен Спринт купен преди 5 г без никакви подобрения. Понеже не знаех какви гуми да купя за зимата вземах някакви евтини за 7.50 лв бройката.
    С това колело съм минал над 13000 км и засега се справя отлично. Така че имам намерение тази зима да ходя с него на работа пък да видим.

  4. Бе и аз карам зимата, с обикновени евтини гуми по 20 кинта бройката, и си свиркам… И освен да смазвам по-често веригата, не правя нищо друго специално като подготовка. Но това е за каране в града – в извънградски или планински условия вероятно човек трябва да бъде по-внимателен… 🙂

  5. Дожаля ми за колелото ти 🙂

  6. А, аз си го обгрижих вчера – изкъпах го, смазах го…

  7. […] Comments « С колело из Витоша, ама друг път, част 2 […]

Sorry, the comment form is closed at this time.