Ное. 222008
 

Събудих се в 6:45 – точно 13 минути преди да ми звънне будилника на GSM-а. Станах и погледнах навън – не вали. Погледнах термометъра – показваше 10 градуса – навън! Измих си очите – пак толкова показва. Иха, може и да не се сбъднат заканите на всички метеоролози за злобно време. На това се надявам от 2 дена, от как Весо ми хвърли мухата да ходим с байковете из Витоша. Освен мен, на въдицата се хванаха Панев и Цвети. Уговорката е да се чуем в 8:00, и ако времето е ОК – всеки потегля. Среща на Симеоново.

Започнах да си довършвам приготовленията. Понеже никога не съм ходил с байк на „дълго“ каране, не съм сигурен какво ми трябва. Но нали доста съм тропал по баирите, още от вчера се запасих с няколко кроасана, вафли и шоколад – за енергия. Сложих в раничката и една по-дебела блузка – ние ще се топлим като въртим, ама все пак…

Бурния вятър леко ме притесняваше, но все пак ние няма да ходим много високо – обиколната алея стига до има-няма 1000 метра. Всъщност според мен вятърът не е страшен, само да не вали. Той и дъждаът не е страшен, ама разваля приятното чувство от разходката.

Приготвих малко храна за из път – 4 двойни сандвича, които да добавя към сладките запаси. Вече е 7:30, аз оглеждам байкалото. Мисля, е съм долу-горе подготвен – преди 2 дни си „обух“ стабилни гуми, а вчера си взех и топла каска – Giro Bad Lieutenant. Наколенки и налакътници си имам, раничката ми е смотана, ама за няколко часа става.

В 7:35 се случи това, от което се опасявах – заваля дъжд. При това силен. Примесен с бурния вятър, дъждът може да скапе всяка разходка. Седнах на един стол и започнах да се чудя какво да правя.

Чуденката приключи бързо – в 7:41 получих SMS от Панев:

Taka kato gledam – koi karal-karal. Nie eventualno utre, ako sme poslushni

Обадих се на всички за да потвърдя, че нещата остават за неделя, евентуално. После се съблякох и се гушнах обратно при Боби.

* * *

Към 9:30 станах и занесох на Боби закуска в леглото – така и така бях направил сандвичи, прибавих малко натурален сок и ябълка, всичко на едно подносче. Поне да не отива зян ранното ми ставане.

Температурата навън беше паднала до +5 градуса и валеше обилен сняг. Всъщност заедно с бурния вятър се получаваше много здрава виелица:

Зима

Зима

Мдааа, кой карал – карал.

 Posted by at 20:54

Sorry, the comment form is closed at this time.