Мар. 302009
 

(към първата част)
(към втората част)

В началото на 2000 година Свилен влезе в казарма. Тогава а аз станах де факто дясната ръка на Балтов. По това време още бях предимно developer – нямаше отявлен DBA. Всъщност по това време всеки в софтуерната къща правеше всичко: разработка на код, репорти, човъркане по базата, съпорт на потребители…

Двамата с Георги (друг новодошъл колега, много ценен пич) пренаписвахме модула „Клиенти” за преминаване от Lotus в Oracle. Модул е силно казано, защото клиентите бяха само в една таблица (с над 50 колони). Просто пренаписахме формата, и добавихме някои нови функционалности (разбирай колони). Някъде по това време Балтов склони да разшири екипа и в София, поради липса на кадри в Габрово. Взехме двама програмисти (Иван “Thunder” Димитров и Росен). Момчетата работеха много добре. Естествено, географското разпределение доведе до цял нов клас от проблеми за софтуерната къща, но се справихме.

Експеримента се оказа относително успешен. През лятото се взе решение да се случи нещо като втора фаза на Диригент 2.0 – да се напишем модули „Склад” и „Доставки”. Това означаваше добавяне на функционалност, голяма колкото сътворената до този момент. За да се справим с това, пуснахме обяви че търсим кадърни програмисти в разни вестници – дори и „Труд” и „24 часа”. Това се оказа и най-подходящото време Балтов да си пусне една от неговите любими няколко-седмични летни отпуски. И така аз му станах заместник и освен другото, говорих по телефона с кандидат-програмисти и приемах документи. Направи ми впечатление кандидатурата на един кандидат – Веселин Политов. И то ми направи впечатление с това, че иска някаква безумна (според мен) заплата – беше нещо от рода на 400 долара. По това време аз, който се имах вече за ценен кадър, съм вземал някъде към 200-250 долара. Абсурд, кой ще го вземе тоя надувко?

От тази кампания назначихме двама top-developers: Тихомир Трифонов и Веселин Политов. Даже участвах на интервюто на Веско. Може да се каже, че съм участвал в интервюто на настоящият ми шеф 🙂

Уговорката с тях беше да работят няколко месеца в Габрово (до завършването на модулите Склад и Доставки), като фирмата им осигури квартира. Т.е. в този момент при нас, в Габрово, се появиха двама големи разбирачи. Помня една сутрин, малко след назначаването им, Христо Ковачев (изпълнителния директор на фирмата) ме срещна в коридора на централния офис и ме попита с усмивка как се справят новобранците. Аз му казах, без да крия възхищението си, че са много добри. Тогава Ковачев ми „Гледай от тях. Занаят не се учи, занаят се краде”.

Много правилно, както винаги. Но тогава ми звучеше супер странно и честно казано не го схванах много.

По-късно през годината в екипа (но в София) се включи още един бъдещ змей – Даниел Панев. И от него можех да открадна това-онова, но по това време вече бях вече много привлечен към database-related tasks. Оказа се, че просто ми „лепнат”. Вече бях супер задобрял в SQL-а. С идването на Веско научих, че може да е полезно и писането на pl/sql – значителни части от складовия модул бяха реализиране вътре в БД. Така че лапнах и pl/sql-a. Много добре ми лепнеше и performance tuning-а. Добре разбирах как работи БД и какво я боли.

Не се сещам кога, трябва да е било някъде през 2001, имаше един съдбовен ден в който Балтов, Весо и директорите седнаха и обсъдиха развитието на софтуерната къща. Тогава отговорностите се разделиха и на мен, съвсем логично, се падна да отговарям само и единствено за БД. Аз станах този, който решава/одобрява какви таблици и процедури има в БД; аз отговарях за проблеми с performance и availability на БД; аз отговарях за инсталиране и пачване на сървъри и т.н. Освен това като най-запознат с БД се занимавах и с изготвянето на всякакви нестандартни космати репорти при поискване и други „висши пилотажи“ из данните.

* * *

И така до септември 2005, когато назначихме Иван Новаков като стажант DBA. Февруари 2006 наехме и Станко Димов като Oracle експерт. Така аз от самотен DBA станах „Старши експерт БД и ръководител направление БД”. По това време Веселин Политов вече беше управител на софтуерната къща, а аз изпълнявах и ролята на негов заместник в Габрово.

За няколко месеца успях да предам достатъчно неща на Иван Новаков, за да може да поеме ежедневните ми DBA задължения. През месец май 2006 казах на Ковачев и на Веско, че ми е писнало от Диригент и си тръгвам. Те, съвсем далновидно, ми предложиха да остана в софтуерната къща, но да се преместя в София и да работя по външни проекти заедно със Станко. Естествено прехвърлянето на всички Диригент-щини към Иван не стана толкова рязко и изведнъж; в началото му помагах доста. Но постепенно той пое нещата много добре и сега се занимавам наистина само с външни проекти.

Послепис:

Сега софтуерната къща е около 30 човека. От тях с Диригент се занимават около 7. Самият Диригент работи на 12 сървъра, като от централния към всеки от snapshot сървърите репликират над 1800 snapshots. Важните данни се движат с не повече от десетина минути закъснение във всяка посока (Филиал -> ЦО или ЦО-> Филиал)

Аз съм един от хората, които изградиха тази система. И обратното – един от хората, които се учиха и се изградиха покрай „Диригент 2.0“. Правил съм и грешки, правил съм и глупости. Но след като всичко работи, значи съм правил повече положителни неща

 Posted by at 16:28

  6 Responses to “10 години в Стемо, част 3”

  1. Ех, Диригент-а…
    За почти 2 години (без 4 месеца) и аз бях в тоя проект. Диригент вече беше това, което е сега; работих добре с хубави хора , и им благодаря за това! Сега продължавам да съм в Стемо, карам към нови хоризонти, но си спомням и за хубавите и за тежките моменти покрай Диригент.

  2. Абе пич, ти нещо не си в час. Бачкаш в една фирма, където лошото отношение към служители, ниското заплащане, overtime, са всеизвестни – виж тук -> http://www.bgrabotodatel.com/company.php?id_firm=258. Има 360 мнения с оценка -799, една от най-ниските, която съм виждал! Ако бяха 2, 3, 10, 20, 50, бих се замислил, ама 360! Триста и шестдесет!

    Ти наред ли си – да работиш по цял ден, цяла нощ, че и да си горд с това. На това му казват робски труд…Чувал ли си, че почивните дни се изплащат по 1.5 коефициент?

    Ти сам каза, че си щял да напускаш 2006. Е, да, омръзнало ти било. Ала-бала. Ако вземаше хубава заплата, щеше ли да ти омръзне? 🙂 За опитен DBA, между 4к и 5К нето. В София. Ако имаш малко самоуважение, се махай оттам и си намери нормална работа! Да има ги – „само“ по 40 часа на седмица. Бонуси. 13-та заплата. Други..

  3. Интересна история, научих нови неща, за които не съм подозирал даже 🙂 Малко ми липсва Стемо

    Успех Явка, все така устремено! 🙂

  4. Пожелавам ти успехи и за напред. Ако е имало пререкания между нас, надявам се, че сме ги изчистили 🙂
    Така като гледам не е далеч времето, в което ще четем и слушаме за новите постижения на Явор Иванов … и аз със задоволство ще казвам, че познавам този човек 🙂
    Давай – само напред и нагоре.

  5. Леко се разчувствах! Мразя когато някой си отива :(((
    Ще ни липсваш!

    Успех!

  6. Когато постъпих във фирмата не знаех какво е SQL, но пък за щастие знаех тази поговорка „Занаят не се учи, занаят се краде“.
    За още по-голямо щастие имах колега от когото не бе нужно да „крада“, който споделяше тази ценна информация даром.
    Благодаря ти, Яворе!

Sorry, the comment form is closed at this time.