Сеп. 092009
 

Вече втори мандат нашият червен президент показва естествен усет към популизма. Няма го от сцената по няколко седмици, после се появява някъде само за да покаже „съпричастност“ или да изцепи евтини, но популярни приказки за вдигането на пенсиите или състоянието на икономиката. На мен, лично, не ми е ясно до колко има някаква реална власт и влияние зад сцената, но понякога се дразня на открито хипер-популярните му ходове. Особено в годината около президентските избори – тогава критикуваше и чужди, и свои, само и само да се хареса на целокупния български народ.

Сега, обаче, си намери майстора. Защото срещу неговите приказки-които-се-харесват-на-народа застава Бойко, с още по-голям талант за действия-които-се-харесват-на-народа. А и в приказките не му отстъпва по точки, макар да има много по-нешлифован (но по-народен) подход. Този титаничен сблъсък за любовта на народа беше неизбежен. Но като гледам, още от сега си личи кой ще излезе победител. .

Президента до сега поддържаше образ на мъдър и вещ политик, някак бащински настроен и загрижен за народа. Това, което липса в образа му, е близостта с хората – той е някак си над хората. Образ на приятел, но от едно по-висше общество. Човек, който трябва на първо място да уважаваш, да му вярваш и да си благодарен, че те подкрепя. Човек, който си живее в плата и си върши неговите си, висши дела, които не са за всеки.

Срещу тази визия сега излиза Бате Бойко – новият любимец на народа, много по-близък. „Наш човек“, работач, готин и безкрайно разбираем. Може би малко недодялан, не толкова изпечен в политиката, не толкова добър стратег, но също толкова последователен в своето преследване на „популярни“ приказки – но и действия. Абсолютно различен типаж, който, обаче, се бори за същото – любовта на народа.

Искрата припламна покрай трагедията в Охрид, когато президента, изплашен че остава в сянката на премиера, реши да цъфне лично там за да хвърли няколко народно-приятни думи, да покаже бащинска загриженост и т.н. Обаче нещата се объркаха, не му достигна време и Първанов изтърва юздите. Не знам дали заради него се е забавил самолета, прибиращ оцелелите. Склонен съм да вярвам, че е така, но не безрезервно. Обаче Борисов веднага го бодна с това обвинение – леко, фино, без да вдига дандания. Някак между другото, между многото неща, които успя да свърши във връзка с трагедията.

Явно това е била капката, преляла президентското търпение. Вероятно отдавна има чувството, че губи първенството в борбата за „масовата“ обич. За това той тръгна в атака. Обаче – греда, не уцели момента: оказа се точно в деня на траур. Това показва изнервеност. При това атаката беше насочена към енергийната политика в контекста на отношенията с Русия – тема, по която ГЕРБ обработва обществото месеци наред. Първанов обвини Борисов по един детински начин, че бил неподготвен за разговора с Путин, че не знае какво прави. Дори подхвърли обвинения за корупция в правителството.

Ако аз измислях зашита срещу тези думи, вероятно щях да лансирам една от следните идеи:
– Прието е опозицията да не закача правителството първите 100 дни. А и президента няма право да е опозиция – той е длъжен да бъде надпартиен
– Действията на Първанов може би са предизвикани от някое набиване на канчето от страна на Путин/Русия след разговорите в Полша

Но бате Бойко подходи много по-премерено и елегантно: той изкара думите на Седефчов като проява на завист. И за да подсили ужилването, прояви „разбиране“ към горкия объркан президент. Красота. И на мен ми се получава така, в по-успешните ми дни. Чак и аз почвам да се кефя на ББ.

Тази сутрин, в сутрешния блок на бТВ началника на на кабинета на президента задълба още по-зле. Говори някак неподготвено и плоско, твърде явно опитваше да извърти нещата в полза на бащицата на народа – обичният и загрижен образ на президента. С това, лично за мен, загуби много по-вече, от колкото мислеше да спечели.

С нетърпение очаквам продължението през следващите дни и месеци. Сеира ще е голям. А всъщност не е ли точно сеир това, което обича народа?

 Posted by at 9:15

  4 Responses to “Първанов си намери майстора”

  1. :)) Добре е човек да има мнение и да го изказва, но още по-добре е да е обективен. Та з две думи не си прав Яворе за президента, но не искам да влизам в спорове. Проблема и трагедията е че винаги има хора, които посочват правилният път, но надделява едно такова ‘стадно’ мнение, което почти винаги не води до никъде… И после стадото се обръща срещу своят ‘овчр’ и така до безкрай…. Ако не си със стадото лошо, ако пък посочиш грешките на стадото пак лошо… . С други думи по-лесно се живее със стадо, пък и да не знае точно то какво прави и на къде отива.

  2. Да, както казваш, всеки си има виждане и мнение за нещата. Вероятно съм субективен, основно защото отдаван не съм фен на Първанов. Но този път изказвах публично моето мнение защото се изкефих на реакцията ба ББ.

    Честно казано аз не съм чак фен на Борисов, именно защото се опасявам, че е твърде спонтанен и отпуснат в емоциите, „кибритлия“ – лесно се пали. Но този път, волно или не, реагира много премерено, макар и пак в драстично не-политичеки, по-скоро махленски стил. Но пък на кой ли не му е писнало от подмолни (многопластови или съвсем прозрачни) политически ходове? 😉

  3. Мит е, че някои от посочените герои в мнението ти има нещо общо с Европа.
    Мит е че стореното има нещо общо с това как случката би се развила в Европа.

    Както бе мит изцепката на рейнджъра, че пенсионерските екскурзии до Охрид са евтини, затова хората от Пирдоп (мястото с най-високи заплати в бг) отишли там.
    Както бе мит инициативата на Седефчов да пресрещне скръбта на половината път и долети с нов образ обратно в сф.

    Единственото дето се оказва реалност е медийния цирк

  4. Малко извън конкретната тема Явор – извини ме.

    В Европа няма медиийни циркове така ли in2h20 – мит или не?Стига вече Европа това, Европа онова и те са хора като нас, там има още по-големи магарии и циркове – пресни примери можем да намерим – Берлускони, Саркози, камарата гейове в британският парламент и т.н. и т.н.

    Толкова се преекспонира темата Европа, че май искаме „да станем по европейци от европейците“.

    Описаното от Явор си е чисто тълкуване на ПР кампании на двама управляващи – такива кампании в Европата с лопата да ги ринеш.

    Това е мнението ми – не се заяждам.

    Хайде живи и здрави.

Sorry, the comment form is closed at this time.