май 212010
 

– Извинете, господине, Вие как влязохте?
Превключвам от режим „дълбоко замислен за лични проблеми“ на по-комуникативен. Преценявам ситуацията, все още леко отнесен. „Хм, странна работа, да ме спира проверка на ескалатора. И не ме ли видя, че съм с карта…
– Ми с картата си влязох. Защо? – отговарям леко торснато. Тази вечер не съм в учтиво настроение. Напоследък твърде много неща ме дърпат на много страни. Като започнем от една кифла…
– Ами Вие влязохте с моя билет… – леко сърдито, настъпателно.
Отне ми известно време да възстановя в главата си последните 60 секунди. Влязох в подлеза, насочих се към бариерите, през които се влиза за метрото. Даа… имаше там един, който се опитваше да си вкара билета в едната бариера, а да мине през тази вляво от нея. Аз го финтирах още по-вляво, лепвайки картата си от правилната за тази бариера страна… Май е точно този…
– Не е вярно. Имам си карта, влязох с нея… – започвам да се обяснявам, но той ме прекъсва, повишавайки тон:
– Не! Вие влязохте с моя билет. Заради Вас трябваше да прескачам… – усещам как се набира. На мен също не ми е до учтивости.
– Глупости. Имам си карта. А Вие обърнете внимание, че билета се вкарва с лявата ръка и се минава вдясно то него.
То като се замислиш, наистина не е много логично. Да си вкарваш билета с лявата ръка. Ама някой умник така го е измислил, виновен ли съм?
Вече слизаме от ескалатора, долу на перона. Моя опонент продължава да набира инерция:
– Не е вярно! Не е така. Вие влязохте с моя билет! Писна ми от тарикати! За това сме на тоя хал! Е*аси държавата, е*аси хората!
– Не е така – все още се опитвам да обясня, но вече съм доста афектиран – Аз минавам тук всеки ден и знам как се минава. Освен това си имам карта. Но това не Ви пречи да ме обвинявате, без да знаете какво е станало…
– Не е така…
– МИНАВА СЕ ВДЯСНО! Аман от хора, които си мислят, че знаят всичко. И когато сгрешат, все друг им е виновен. „За това сме на този хал“, нали? „Е*аси държавата“, нали?
Не мисля, че го убедих. И един час да му обяснявам, няма да ми повярва. За щастие той пътува в обратна посока.

P.S. Благодарение на Иван открих, че хората наистина се замислят по въпроса от коя страна да се слага билетчето. Но май няма единно мнение.

 Posted by at 9:29

  3 Responses to “Е*аси държавата, е*аси хората”

  1. А! Къде е този паркинг, ако не е тайна? 🙂
    Иначе хората нямат навик да четат надписите по устройства и информационни табели, вярно е 😉
    И не обичат да питат, когато не знаят… като че ли е много важно да знаеш абсолютно всичко.

  2. Става дума за метрото. За тия бариерки, които се завъртат като минеш през тях. Не е за паркинг.
    Не се бях замислил… на паркинг е нормално да вкараш билета с лявата ръка – от шофьорската страна. Може това да са копирали 🙂

  3. А, трираменните турникети… 🙂
    За тях единствената логика е, че четеца, монтиран на устройството, командва самото устройство. Монтиран е в ляво, защото там е стойката и в нея има място за хардуера. Ама… като му е за пръв път на някой, просто да погледа как другите влизат 1-2 минути и тогава да се ръга с рогата напред 🙂

    Аз пък веднъж се забавлявах 10-тина минути с една леля, която се опитваше да си купи билет от автомата в метрото. Така и не разбрах кое точно я затрудни (един бутон, един отвор за монети, един за билета… и сляп да си, не можеш да ги объркаш), но упорито не позволяваше на никой да мине преди нея и да й покаже. Пререждали сме я били… 😀

Sorry, the comment form is closed at this time.