… и обратно
В петък се излежавах до около 8 часа. После хапнах за последно от континенталната закуска и тръгнах да си събирам багажа. Много предизвикателна задача: от подаръци и сувенири куфара се напълни около 2 пъти. Започнах да го затварям от едната страна и да натъпквам дрехите към нея; после още малко напред с ципа, още дрехи натъпкани и така. Процедурата сработи, справих се за около час (с почистването на стаята), но остана малкото притеснение да не ме накарат да си отварям багажа на летището, че после няма прибиране. А не е като да няма съмнителни (като за рентген) неща вътре – стъклена бутилка, един голям обектив, дезодорант, ел. четка за зъби и самобръсначка и т.н.
(всъщност когато дрехите престоят няколко часа в куфара се смачкват до толкова, че едно отваряне за малко не е проблем)
После освободих стаята – така или иначе трябва да се изнесеш до 12 – и оставих куфара на рецепцията. Реших да използвам няколкото свободни часа с фото-разходка из центъра. Имах и още няколко подаръка за купуване, както и една от най-важните задачи: да си намеря ракиена чашка с надпис San Francisco.
И така, няколко снимки от Сан Франциско. Ето една типична баир-улица:
На всички по-големи улици има надписи кога се мият:
Гадната миризма, от която се оплаках в неделя, не се повтори. Но е истина и че всяка нощ валеше.
Ето Union Square:
Забележете горе вдясно панорамните асансьори. Сигурни е много готино да се возиш в тях.
Тези туристически автобуси за разходка тръгват от Union Square. Два са пълни, има опашка за следващия. И като става дума за опашка, вижте какво чакане е да се повозиш на cable car:
Трамвайчето стои разтоварено малко преди обръщалото. Опашката започва вдясно, минава покрай „обръщалото“ и завършва вляво, където е качването. Но всяко трамвайче има ограничен капацитет:
Следваща тема: анти-грипни ваксини. Масова рекламна кампания. Вероятни са спонсорирани от държавата и са далавера, защото всяка по-смислена аптека предлага даже да ви ги бият на място:
Ето и снимка на Yerba Buena gardens. Вляво се вижда един много впечатляващ хотел – Marriott. Доста етажи – поне 30, интересна архитектура и много конферентни зали и стаи – част от сесиите бяха в него.
В средата пък се вижда католическата църква свети Патрик. Ето я и вътре:
Да е жив и здрав никоня, с това високо ISO. Позволих си да направя няколко снимки, защото нямам нужда от светкавица. Ето и детайл от фасадата:
А това е еврейски музей, според надписа:
Много интересна архитектура. И непрактична, ама това май е второстепенно в случая.
И така, обикалям вече над 2 часа, а не намирам сувенирен магазин с ракиени чашки. А аз много държах да си купя, колекционирам ги – имам от 15-20 различни градове из целия свят. Но не щеш ли, изведнъж попадам в някакъв China Town:
Още първото магазинче имаше каквото ми трябва. Продавачите бяха двама латинос, шляпаха на испански. Купих си чашка, а те забелязаха никоня на врата ми и взеха да ме зарибяват с обективи. Цените бяха прекрасни – 600 долара за Nikkor 10-24 (в БГ е 1500 лв). Не посмях да си го взема, де – тази цена беше направо съмнителна. Пък и ако му стане нещо, после ходи търси гаранция.
И така. После се видяхме с Юлиян Дончев за последна раздумка. Той тръгна за летището в към 13:15, за полет в 18 часа. Аз излитах в 21, така че реших да не се поотвам дълго. Обядвах за последно в „американския“ ресторант, прибрах си багажа и тръгнах към BART.
От летището не може да сбъркаш влака – там е само един. Обаче през града минават поне 4-5, така че на „гарата“ попитах кой точно ми трябва. Казаха ми да се кача на тоя, на който пише „San Francisco Airport“. Логично.
Стоварих се на международния терминал към 15:30. Там установих, check in-а на луфтханза работи от 17:45. Куца хава. Ама аз си имам книжка, седалки много – изчаках. Чекирах си багажа към 18:00 часа – същата процедура като тук. Никой не го гледа. Сетих се, че може проверката да е по-нататък. Един приятел са го викнали от гейта за да си отвори чантата, че има нещо съмнително (бутилка Каменица) ама това е в Европа – американците са много по-параноични.
Security check-а на ръчния багаж започва с дълга, но бърза опашка. Сравняват ти старателно снимката с лицето, да не е нещо менте; после задължително се събуваш – обувките минават през скенера за ръчен багаж. Интересното е, че мен не ме пуснаха през машината за преглед „на голо“ – минах само през метален детектор. После си взех обувките и ръчния багаж и газ към duty free-to.
Много исках да занеса бутилка калифорнийско вино. Даже взех две. Обаче като отидох на касата ми казаха, че ще имам проблеми в Мюнхен заради прекачването. И с всичкия си акъл аз се вързах и не взех вино. Пълна глупост – при прекачване (поне в Европа) не се минават никакви проверки.
Ето опит за снимка с относително дълга експозиция, от ръка
Да е жив и здрав VR-а.
Та седя си аз на гейта и си чета. Постепенно се събират все повече хора. И в един момент се чува дългоочаквания повик:
„Passenger Ivanov, please identify yourself at gate G99“
Оф, ще трябва да отварям куфара… Да, ама не – оказа се, че само искали да ми сменят мястото. Няма проблеми, стига да съм до коридора, че ставам често.
Airbus A340-600 май е самолета с най-дългия фюзелаж. Събира до 440 пътника, при това е само на един етаж. Интересното (за мен) решение е, че тоалетните са на „долния етаж“ – така има повече седалки за сметка на по-малко багажно отделение. А се получава и интересно разнообразие – има място, на което може да си повисиш когато ти е тъпо на седалката (има ограничение – до 10 човека – защото там има само толкова кислородни маски). Та на това местенце оставят вафлички, сокчета, вода, кола и т.н.
Ето как boot-ва личната система за забавление:
Windows CE. Интерфейса е подобен на тоя на A380, но резолюцията е по-лоша. Е, все пак и самолета е по-възрастен.
Излетяхме с малко закъснение – може би 10-20 минути. Полета до Мюнхен е по-кратък (около 10 часа и половина), хем Мюнхен е половин час по-далеч от Франкфурт. Забелязах, обаче, че не минахме минахме толкова северно – от Гренландия захапахме само най-южния край, после доста южно от Исландия и влязохме над Шотландия (а не над Норвегия). Освен това през цялото време летяхме с над 950 км/ч, даже често над 1000. Над Холандия прелетяхме с 1070.
Отново имаше 2 ястия – грубо казано два часа след излитане и два часа преди кацане. През повечето време всички спаха, всички прозорци бяха затворени, светлините – угасени. Дори и аз, с всичкия ми страх от летене, поспах 4 часа.
В Мюнхен се приземихме при дъжда, даже и град. Големия самолет мина леко през облаците и се приземи без да изпитвам ужас. Но имах недалновидността а се обадя до България и да разбера, че и в София времето е гадно.
Ето един интересен детайл от терминала в Мюнхен:
Затворени стъклени стаи, пълни с пушачи, които седят вътре като наказани. Всяка от тях – брандирана (и вероятно мощно спонсорирана) от различен производител на тютюневи изделия.
Още нещо интересно:
Абе то на тоя малък размер не се вижда, обаче на тази снимка има 6 (шест!) самолета, които кацат на 2 писти. Интервала между кацанията е под минута. Е това е казва трафик! И така беше през доста дълъг период от време (докато гледах).
2 часа почивка и отново време за boarding. Обаче вече не сме в голяма машина – вече сме второстепенна дестинация. Което означавам че излязохме от терминала и се качихме на автобус. Той обикаля, обикаля, и ни закара до един A319-100. Не че е лиша машината – даже е прекрасна. Обаче аз идвам от нещо много по-голямо и се чувствах като в лагерница. Прибавете и лошото време.
Обаче пилота беше майстор. Това беше толкова меко кацане, че ми идваше да го разцелувам. Разбира се, бях изтощен – излетях в петък вече и кацнах в събота около 22:20 (-10 часа разлика).
Чак вкъщи установих, че куфара ми всъщност наистина се е оказал съмнителен. Забелязах разместените ципове. Вътре открих и бележка (някаква стандартна бланка) – по закон еди-кой-си, ала бала, отворихме вашия багаж. Ако е имало ключалки, може да са били разбити, за което се извиняваме. Аз имам ключалки, но не го бях употребил. Благодаря на Илиян, той ми каза още преди години „Не си заключвай багажа. Ако искат да го отворят – ще го отворят“. Е, сега го видях и официално написано.
Чувствам се добре в България!
Sorry, the comment form is closed at this time.