Окт. 072011
 

Днес се чувствам по-добре. Още подсмърчам, покашлям, но рядко.

Събудих се към 6 и прекарах почти час под душа. Така или иначе закуската я „сервират“ (т.е. слагат тостера и филийките) в 7. Е, всъщност има и чай, кафе, мляко, даже вода. И някакви корн флейкс. Ама няма никаква мърша.

Имаше нужда от малка интервенция в офиса, после скайпнах и до дома. Все пак се стегнах по-бързо – днес първата сесия е от 9:00. Когато излязох, навън не валеше, но беше мокро. Малко преди да стигна до Moscone не-валенето приключи. Добре че съм бързоходец, пък и долу-горе добре екипиран.

Първата лекция, на която отидох , беше „Trends in Database Administration and the Changing Role of the DBA“ на Michael Corey. Евала, много готин пич. Каза, че работи с Oracle от версия 3 (!) и помни времената, когато Лари Елисън е вдига телефона на съпорта. Абсолютно цялата информация за Oracle е била 3 книги и всичко е било ясно. Сега документацията, ако се разпечата и подреди на рафтове, ще запълни едната стена на конферентната зала; а другата стена се запълва от книги на други автори, които обясняват какво по-точно има предвид документацията. И пак не е ясно кое как става. И много други интересни неща – как да си търсим DBA, защо няма да го намерим лесно; как да го задържим, защо ще иска да избяга; много размишления, по много DBA-related теми. Той има консултантска компания (много добра, както разбрах по-късно).

След това мислех да ходя на „Real-World Performance Questions and Answers“ – панел на Weal-World Performance Group. Но ми звънна Юлиян Дончев и си спретнахме малка среща. Говорихме за живота, смъртта, и базите от данни; Oracle, славата, конференциите, e-mail-ите, мениджмънта и какво ли още не. Заведе ме в ъгълчето на Oracle Certified хората, където ми дадоха OCM дънкова риза. Заедно с другите подаръци и покупки, започвам да се чудя как ще събера всичко в куфара. Май утре няма да си показвам носа из града – ако купя още нещо, ще трябва да си го нося в джобовете.

После отидох с голяма надежда на „Oracle Data Guard Switchover and Failover Internals: How Fast Can You Go?“ – разказ на Интел как го правят. Нали вече казах, обичам разказите на хора, които вече са минали и настъпили мотиките. Обаче ядец – системата, за която говореха, беше безумна проста, направо срамота. Intel си държат супер критичната Factory Automation database на някаква Windows машина (правят failover cluster посредством MSCS!!!) и имат 1 (1!) async remote standby, както и репликация на storage. После взеха да обясняват как планират да направят синхронен standby и каква далавера ще имат…. очаквах повече.

Бързо хапване, последни подаръци, и следва Craig Shallahamer с неговата SQL Elapsed Time Analysis. Лекциите на тоя пич са малко разхвърляни, иска да каже много неща за малкото време. Ама ги изнася с такава страст и толкова нагледно – голямо удоволствие. Пък и доста ги разбира нещата – като захапе един проблем, го изследва „до кръв“. Абе евала.

Последната за OOW’11 сесия беше една от най-яките: „Under the Hood of Oracle Automatic Storage Management: Fault Tolerance“ на Alex Gorbachev. Е той направо ме разби. Знае и разказа супер много неща за ASM, Failover, rebalancing и т.н. И, за разлика от Оуен Хюз, успя да обясни защо Exadata не е абсолютен disaster за availability. Мислех, че в една Database Machine, ако отпадне един диск, преди да мине rebalance, риска от загуба на всички данни е огромен – отпадането на само още един (от 156). Оф, май не стана ясно. Както и да е, има проблем, но далеч не е толкова огромен, колкото мислех. След всичките обяснения направи и live demo с 42 диска (виртуални, на макбука му).
Един от интересните факти, които не знаех – каквото и redundancy да имате в ASM групата, базата (DBWR/LGWR/ARC/…) е тази, която пише на 2 (или 3) места. И винаги се чете от едно от копията, което се нарича primary; mirror екстента не се ползва за четене. Освен при stretch clusters, ама това е космическа технология.
Замисляли ли сте се, че система с 2 failure groups е пълен провал от гледна точка на availability? Ако отпадне едната група, дори и да е почти празна, другата не може да направи rebalance.

* * *

OOW ми подейства като наркотик. Мощен, опияняващ. Не исках да свършва. Още една сесия, още нещо ново… Като страхотен купон. Представете си най-якото парти. И на всичко отгоре продължава 5 дена. Нооооо….

Сещате ли се за онова чувство на празнота, което се случва след като спре музиката? И какво – само толкова ли беше? И изведнъж те затиска умората. Пък трябва и да се прибираш.

И така, сега съм емоционално изтощен от купона. И – ах – колко искам да се прибера, да съм си вкъщи! Само дето прибирането няма да е 10 минути – утре отлитам в 9 вечерта и (с 2 часа престой в Мюнхен) ще се прибера в 10 вечерта в събота (дано). Стискайте палци за безпроблемен полет. Че като знам какъв ми е късмета с вечерните полети на Луфтханза до София

 Posted by at 7:26

  2 Responses to “Четвъртък”

  1. Привет Явка,
    сложи ли в багажа и чашка за алкохол?

  2. Стискам палци 🙂

Sorry, the comment form is closed at this time.