Мар. 162007
 

Зачудил съм се за чувствата и емоциите. И по-точно за съчувствието. Но не това, което официално се изразява по разни поводи (обикновено тъжни). А истинското предаване на чувства. И подозирам, че има някаква неравнопоставеност между положителните и отрицателните емоции.

В общия случай, за да „приемеш” силно и качествено едно позитивно чувство от друг, трябва да си долу-горе на тази вълна. Пример: ако си влюбен, силно те засяга любовната лирика, песни и приказки за любов и т.н. Ако не си – звучат някак кухо. Ако си щастлив, много лесно приемаш и разбираш чуждото щастие. Ако си нещастен, не можеш да го изпиташ.

Докато омразата… тя се възприема по всяко време. В каквото и настроение да си, винаги можеш да приемеш, разбереш и почувстваш тези думи (Иван Вазов за поп Кръстьо):

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй петно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и Божи служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълна с яд и злост,
изреваха подло: „Фанете тогоз!“
На кого ръката не благословия,
а издайство свърши, и гръм не строши я,
и чието име аз не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверня,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда,
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Колкото и да си щастлив, нещо трепва в теб при тези думи. А как не се сещам за една толкова универсално-действаща строфа, в която се говори за победа, щастие, радост… Да, има такива, много, но за да ги изживееш трябва да си подходящо настроен в момента.

Дали само аз съм устроен така? Или ние, българите, известни с песимизма си, сме възпитани да възприемаме отрицателното? Или такава е природата всички хора – мрачното да ни достига по-лесно от светлото? Защо понякога е толкова трудно да поддържам оптимизма си, а масата песимисти си живеят в самосъжаление без да се напрягат много?

„Аз съм щастлив и доволен. Аз съм влюбен, живота ми е песен, работата ми е страхотна, имам много добри приятели, нямам значими здравословни, финансови, семейни или каквито и да са проблеми „
Как мога да напиша такова нещо така, че който го прочете да се зарадва, да се усмихне и да ми съчувства?
„Вчера подкарах dataguard в доста интересна конфигурация. Уикенда инсталирах успешно един RAC и му пуснах AWE, а само преди месец подкарах и четиринодов клъстер”
Искам да споделя радостите и успехите си със света и да го направя малко по-светло кътче. Но като ги напиша и звуча като някакъв самохвалко. Хайде, аз не претендирам за словесни способности близки до Иван Вазов. Но моля ви, покажете ми един текст на радост, толкова универсален, че да се разбира от всеки и по всяко време.

Само си приказвам, де…

 Posted by at 10:33

  One Response to “Споделяне”

  1. […] Попаднах на следния сценарий за Oracle филм на ужасите. Сюжета е изпъстрен с невероятни, кой от кой по-отвратителни обрати. Разказва се за Howard J. Rogers, един от признатите Oracle database специалисти в световен мащаб. Нещата, които му се случват са поредица от удари на съдбата, които разтърсват DBA-ската ми душа. И да, както писах по-рано, съчувствието изниква много лесно при отрицателните емоции. Едни мравки започват да лазят по гърба ми, душата ми се свива и имам чувството че съм там и се боря. Защото това е реален случай. И аз, с очите си съм виждал как се правят компромис след компромис, временно, докато дойде новия сървър, докато дойдат нови дискове или нещо подобно. […]

Sorry, the comment form is closed at this time.