Въпрос на възпитание

Днес ходих на Oracle Technology Day в зала „Мусала” на хотел „Хилтън”. Не искам да обсъждам лекциите, за мен си беше доста рекламно, но имаше 2 интересни включвания.

Това, за което искам да напиша, е наличието на толкова много хора, които не знаят, не осъзнават или не разбират – елементарната проява на уважение: да изключиш звука на GSM-а си когато влезеш на такова място. Не разбирам толкова ли е трудно? Все пак там сме хора от IT бранша (или мениджъри, но пак свързани с IT). Нима има някой, който не може да се справи с тази сложна задачка? Или има някой, който за първи път стъпва на такова събитие?

Не вярвам.

Просто въпрос на възпитание. А това да ти се раздрънчи телефона по средата ан лекцията е много дразнещо. Още по-весело е ако 2 минути ровиш в чантата си за да го намериш и да го спреш. Върха на простотията беше, когато един отговори на позвъняването и си проведе разговора.

Представете си обстановката: в залата имаше около 60 човека, т.е. не е огромна зала. Лектора говори нещо. Поредния телефон зазвънява, човека бръква в джоба и… „Ало… Да, кажи…”. А в залата е тихо и всички го чуват. Селяния.

А иначе сигурно е интелигентен човек.

Друг случай: поредния телефон звъни. На човека, седнал до мен. Той става и излиза да си проведе разговора. Хайде, да кажем, забравил да изключи звука. Връща се след малко. Няма и пет минути и отново – дрън, дрън, дрън.

Моля ви, хора, изключвайте си звука на GSM! На лекция, на кино, на театър, на семинар… Всички сме важни, всички сме търсене и не можем да си изключим телефона. Да не изпуснем важно обаждане. Но поне звука…