юни 252007
 

Тъмно е… и тихо… само една малка свещичка трепти…
Стоим, прегърнати, отпуснати… не правим нищо, просто се радваме на присъствието на другия…
Всички сетива си почиват и само допира между нас предава смисъл на момента… Предава форма на чудното парченце свят, в което се случва магията…
Мисълта за другия… толкова близко… изпълва съзнанието…
Няма нужда от думи, няма нужда от движение… мисълта за прегръдката, осъзнаването на допира и на това, че сме едно цяло… изпълва ума и бавно помита всичките хиляди други неща

 Posted by at 14:38

  One Response to “Вечерта…”

  1. […] Добре че дойде Тя и ми показа как се спасява такава манджа. Сложихме малко сметана и експеримента, колкото и странен, се оказа успешен. […]

Sorry, the comment form is closed at this time.