Окт. 252013
 

Това че почти цяла Европа е в една часова зона комай не е велика идея. Докато само преди няколко дена в Рим беше светло в 7:00, днес в Барселона в 7:30 беше още мрачно. Тежките облаци надвиснали над града също не помагаха. Но този път наистина трябва да се става рано. Каютите се освобождават до 8:00. Разбира се, после следва закуска в Бора Бора.

bcn_e2_01

Ако нямате организиран трансфер от кораба, единственото „задължение“ при напускане е да минете през Accounting (пета палуба, точно срещу рецепцията) и да подпишете сметката. Има и едни въпросници (feedback форма), но аз ги бях пуснал още от предната вечер.

Мисля, че бяхме първите слезли от борда – още преди организираните групи. Организацията на пристанището в Барселона е толкова класи над тази в Марсилия! Първо, има public transport, който спира де факто пред самия терминал и кара до монумента на Колумб (автобус 3T). От където започва Ла Рамбла, там спира Bus Turistic, има и много забележителности на един хвърлей, а Placa de Catalunya е на 15 мин пеша. Демек общината се е погрижила на туристите да им е лесно, удобно и евтино да стигнат до централно място. В Марсилия официалния public transport (автобус 35) е на два километра през индустриална зона и те докарва в най-добрия случай на в покрайнините на „центъра“. Второ, таксиджиите не са толкова надменни и поназнайват езици. Трето, всичко е надписано И на английски.

Абе почувствах се чудесно. Толкова е прекрасно да знаеш къде се намираш, къде отиваш, как да стигнеш… Толкова е приятно хората да са услужливи, а не навирили носове в небесата. Да, определено занапред ще идвам с удоволствие в Испания и ще избягвам Франция като туристическа дестинация. Французите може да имат голям история и велика „култура“, но ние имаме една поговорка – „Никой не е по-голям от хляба“ (от клиента/туриста).

Качихме се на 3Т (2.50 евро в едната посока). От Колумб тръгнахме нагоре по La Rambla. Беше рано и нямаше много население по улиците. Целта ни беше пазара, където бяхме хвърлили око на едни салами – да си вземем за вкъщи. Всъщност пътя не е малко с 22 кила куфар, но да е жив и здрав изобретателя на куфарите с колелца.

bcn_e2_02

После стигнахме до Placa de Catalunya. Там хванах безплатното wifi на MWC за да се чекираме и да си изберем места в самолета. Малка разходка из Corte Ingles и се натоварихме на автобуса за летището – Aerobus.

Полета от Барселона до Мюнхен мина чудесно. Аз четох книжка, Тя подремна.

* * *

Въпреки че не съм стъпвал никога в града, летище Мюнхен е най-посещаваното от мен, ever. Макар че е огромно, то е добре уредено – харесва ми. Има и work and relax зони, с удобни „кресла“ и диванчета, зеленина и дори безплатен wifi (за 30 минути). Точно там поседнахме да изчакаме полета до София. Три часа си е доста досаден престой.

bcn_e2_03

После си хванахме полета за София. Беше един относително разбрицан A320. Не стига това, ами излетя с двайсетина минути закъснение по абсолютно неизвестни причини. А и времето нещо се развали – на излитане крилата се мятаха като крила на птица. За друсането да не говорим. Но истинската тръпка беше на кацане в София – ветрове и хали. Самолета поскачаше като при връщането ми от Амстердам преди толкова години. Но не можех да видя колко се веят крилата, защото беше тъмно и облачно.

Но се приземихме без инциденти. И така приключи една дълга и приятна разходка.

* * *

Тази почивка не беше точно „почивка“. Да, на моменти доста си мръхтяхме, а и не сме си слагали някакви големи цели за всеки град. Но все пак бая маахме крачоли из средиземноморието.

Обаче тази почивка ни даде възможност да се отделим от ежедневието и да се отдадем на нещо интересно и приятно. Прекрасно, даже. Пробрахме се с една голяма торба хубави спомени (и 2657 снимки).

Тук приключва и моя разказ. Надявам се, че съм успял да ви направя част от нашето пътешествие. Надявам се, че вие също му се насладихте.

 Posted by at 8:58

  2 Responses to “До Барселона и нататък: Епилог”

  1. Проследих ви забавно разказаното и показано пътешествие, поздравления! Даже се абонирах за промоции на туристическата компания, осигурила круиза. Доволни пътешественици с пълна торба спомени:) А защо не и един пост The best pictures!? Въпросче – за пръв път чувам/чета „мръхтяхме“, как да го разбирам?!

  2. Много се радвам, че ти е харесал разказа.
    За мръхтенето… как да кажа…
    Ако лежиш безпричинно и нищо, ама съвсем нищо смислено не правиш, това се казва „да лежперя“.
    Мръхтенето е нещо като лежперенето, но не е задължително да си легнал, а и няма чак толкова напрежение… 😉

Sorry, the comment form is closed at this time.