Ное. 112013
 

20.Септември, 7:00 българско време
Обичам да пътувам. Но това лято ми дойде малко интензивно. Дори и на мен. Събирането на багажа никога не е било проблем за мен. Но този път ми беше малко тегаво. Само десетина дена след голямата разходка „До Барселона и нататък“ пак трябва да събирам куфара. Може би за това го оставих за последния момент. Всъщност започнах да събирам багажа снощи малко след 9 вечерта.

Тази сутрин станах рано – в 4:20. Първата ми мисъл беше „Дали след 24 часа ще съм пристигнал?“ Би трябвало поне да съм приключил с летенето. Изкъпах се обилно, избръснах се, метнах няколко последни неща в куфара и викнах таксито. На летището пристигнах в 5:50 – точно както си бях планирал. Първият ни полет е в 7:10 (по разписание).

Точно като преди 3 седмици, и сега имаше огромна опашка на чекините на България Ер и почти никаква – на Луфтханза. За съжаление този път бях на грешната опашка. Полета ни до Амстердам е с KLM, на практика се изпълнява от България Ер. Колегата пристигна буквално 2-3 минути след мен. Наредихме се да си чекираме багажа. После ни очакваше ОГРОМНАТА опашка за проверка на бордните карти. Минаваше почти през целия терминал. Не съм експерт в това, но съм сигурен, че имаше поне 250-300 човека. ТОЛКОВА рано сутринта…

Следва security check, проверка на паспортите и сме на гейта. Всичко това ни отне един час. Не помня някога да съм висял толкова по опашки на нашето летище. Но все пак бяхме навреме – 20 минути преди излитане.

Още като видях че сме за гейт В3 се усетих, че ще пътуваме с автобус до самолета. Това, което нямаше как да разбера, е че ще започнат да ни качват в автобуса около 7:10. Закъснението е гарантирано още преди да отворят вратите на първия автобус. На най-куцото е, че имаме само около час и половина за прекачване в Амстердам. А Скипхол не е малко летище.

8:00 българско време
Разбира се, бординга не мина бързо. Освен че бяхме два автобуса, имаше и някаква патка с безумно голям куфар „ръчен багаж“ която сума време се сопаше на стюардесите че няма къде да го сложи. Освен куфара имаше и голямо палто и някакъв идиотски плюшен мечок (!). За какво, по дяволите, и е тоя мечок? Разправията, естествено, ни забави допълнително. Отлепихме от земята точно в 7:48. Това са 35 закъснение минути още в София. А никак не ми се иска да отървем връзката за Детройт. Дано полета да мине наред и на понаваксаме.

8:30 Българско време
Самолета е един относително новичък Airbus A319-112. Пилота ми направи добро впечатление още от излитането – супер плавно и комфортно.

Преди десетина минути почнаха да разнасят сандвичи. Доста дребни, но пък опаковани по два за всеки – един постен и един с малко месце. Това ми е първото ядене за този дълъг-дълъг ден (четири часа след ставането). Освен сандвиченцата имаше и по едно малко брандирано шоколадче „България еър“. Не е нещо голямо, но прави приятно впечатление.

Като цяло самолета и обслужването на България Еър не са лоши. Е, вярно, стюардесите са малко по-намръщени. И мърморят, дори сплетничат помежду си докато раздават храна, напитки и кафе. „Тая пак се ската, не идва да ни помогне“ „ми да, тя все гледа да се покрие някъде“. Всъщност може и германките да мърморят така. Но се усмихват по-убедително и не им разбирам какво си подхвърлят.

10:00 българско време
В момент би трябваме да кацаме, поне според разписанието. А самолета едва сега започна да се снижава. Имах някаква надежда, че е летял до последно на високо да навакса…

11:00 Българско време
Съвсем не – приземи си се съвсем нормално в 10:30 – с половин час закъснение. Вероятно насрещен вятър не му е позволил да навакса.

Летище Скипхол е едно от най-големите в Европа, а ние нямаме време за помотване. Оказа се, обаче, че физическото придвижване ни е най-малкия проблем. Още на излизане от ръкава ни посрещнаха поне десетина ченгета, правещи неочаквана паспортна проверка. Разбира се бяха учтиви. Въпреки бързането, и ние бяхме учтиви – обратното би ни струвало доста повече време 🙂

После открихме една машина, на която и показваш билета за следващия полет и ти дава инструкции къде да ходиш. За щастие нашия гейт се оказа относително близо – на 10-15 мин много бързо ходене. Тук, обаче, има опашка.

Не знам защо не ми се е случило при предното ходене отвъд голямата вода. Колегата каза, че е нормално. На гейта има едни бюрца и служители на G4S ни правят интервю – направо като за виза. Естествено, първо са бизнес калсата, priority check in и т.н. Ние чакаме

11:30 българско време
Интервюирането отнема време, особено за голям самолет. Добре че колегата се беше подготвил с разпечатка на билетите (вкл. тези за връщане!), разпечатка на хотела и на фактурата за OOW (изпълнява ролята на invitation).

Интервюиращият беше доста учтив. Също толкова учтив беше и пича, който ме обара най-старателно след като минах през машината за сканиране „на голо“. Разбира се, ръчния багаж отново мина през скенер. Интересно, че провериха и дали носим някакви течности. Това обикновено се прави преди навлизането в зоната с магазините и гейтовете. Ако си бях купил нещо от duty free-тата, как щяха да го приемат?

Чак след всички тия учтивости успяхме да се доберем до самолета. Airbus 330-300 e относително голяма птица. Вътре седалките са 2-4-2, което ни позволи да седнем оптимално: аз – до пътеката, колегата – до прозореца, и все пак един до друг, за да можем да си бърборим през дългия полет. Местата си ги бяхме резервирали през сайта на KLM поне 2 месеца предварително.

Самолета изглежда бая офрашкан. Седалките са доста захабени, „дистанционното“ за малкото 7-инчово телевизорче едва хваща.

12:30 българско време
Потеглихме в 11:45 българско време (10:45 местно), само с десетина минутки закъснение. Още 10-15 минути отне рулирането до пистата. През това време гледахме на телевизорчетата доста дълга и, признавам, доста забавна версия на мерките за безопасност. После самолета застана в началото на пистата и настъпи газта. Двигателите (само два) ревяха доста силно, но ускорението не беше никак впечатляващо. Имам чувството, че ни трябваха поне два километра за да отлепим.

13:00 българско време
Токъ-що раздадоха отчайваща порция храна. Всъщност храна е силно казано. Малка порция солетки (12 грама!) и още по-миниатюрна порция фъстъци (също 12 грама). Двете неща заедно ми се събират в едната шепа. Бях чувал, че американските компании хич не се престарават с храната на борда (този полет е operated by Delta) и се почувствах адски гладен. Все пак съм станал преди осем часа и половина. Представям си мрачната гледка на осем часов полет само с една шепа солети и фасъци.

13:30 българско време
727 км/ч спрямо земята, 160 км/ч насрещен вятър, температура -55 градуса, височина 36000 фута. Изминати 1200 км от Амстердам, остават още „само“ 5130 км (6:20 часа). Всичката този информация я има на персоналното телевизорче пред всеки. Има и филми, музика, игри полезна информация. Само дето „дистанционното“ (закачено на десния подлакътник, но може да се издърпва на кабелче) не е никак лесно. Някои от копчетата му изискват, повярвайте, огромно усилие.

Температурата в кабината, както и очаквах, не е много висока. Държат хладно да пестят от климатик. Добре че има одеалце, а и аз предвидливо съм се облякъл топло.

14:00 Българско време
Някъде южно от Исландия донесоха Истинско Ядене. Пиле с къри, салатка, хлебче, масълце, парченце чедър, крекери и бисквитка. Изядох ги за норматив – все пак съм станал преди почти 10 часа. След като похапнах, вярата в Доброто се върна в сърцето ми. За съжаление насрещния вятър не спира – 140 км/ч и ако продължим да се влачим така, ще кацнем с около 30 мин. закъснение. За щастие в Детройт имаме малко над 2 часа, трябва да стигнат.

15:00 българско време
Насрещния вятър поутихна – вече е едва 100 км/ч. За това сега се движим с 800 км/ч ground speed. Според прогнозата остават около пет часа до Детройт. Междувременно попълних стандартната бланка „К’ъв си ти и к’во правиш в нашата гостоприемна страна“.
Малко по-късно при 80 км/ч насрещен пилота настъпи двигателите и за няма и две минути вдигна на 37000 фута. Хич не мога да ги разбера как решават колко високо да летят.

16:00 българско време
Най-после преполовихме този полет. Още сме южно от Гренландия (все пак това е огромен остров), но ни остават под 3200 км. Вятъра поотихна още – едва 31 км/ч и шмулим с 854 км/ч. Навън е смразяващите -42 градуса (все пак сме на 11275 метра височина), а аз трепя ли, трепя зомбита . Текущата прогноза е да пристигнем в 20:38, което си е само 13 минути след разписанието. Ако ни хване попътен вятър, може и да подранил 🙂

17:00 българско време
Вече достигаме канадския бряг. При това на голяма „висота“ – 38000 фута. Вероятно поради разредения въздух успяваме да поддържаме 848 км/ч ground speed въпреки насрещния вятър от 115 км/ч.
Ако продължаваме така, ще пристигнем в Денвър преди 20:00 часа. Което ще е чудесно, но едва ли ще стане.
Преди малко минаха да раздадат безалкохолни. Надявам се след около час-два пак да дадат нещо за хапване. А между другото Брад Пит може само да ми завижда за избитите зомбита – Plant vs Zombies 2 е много забавна…

17:30 българско време
Самолета взе бая да се тресе. Погледнах инфото – 234 км/ч насрещен вятър, 764 км/ч ground speed. Това си е кажи-речи хилядарка. Височината още е 38000 фута. За съжаление всички щори са затворени и не мога да огледам какво има под нас. Според картата сме някъде над североизточна Канада. Остават около 1850 км

18:30 българско време
До колкото мога да преценя, намираме се на 300-400 километра северно от Монреал. Според картата ни остава около час и половина за последните 1100 км. В последните десетина-петнайсет минути самолета не спира да се лашка. Само преди година изпитвах неистов ужас дори от кратковременна турболенция. А сега успявам да си чета (и да пиша) без да ми пука особено. Явно всичко е до свикване.

19:00 българско време
Все още сме на 38к фута височина. Според картата остава около час до края на полета. Аз бих заложил на час и половина – все пак не може да се движи до края с 825 км/ч. Има да забавя, има и да снижава.
В кабината има раздвижване. Светнаха лампите – за да се посъбудят хората. Тръгнаха с количките, да раздават храна. Самолета си подскача, ама на кой му пука. Нямам търпение количката да стигна до мен 🙂

21:30 българско време
Започнахме снижаването около 19:20. Четиридесет минути по-късно, преминахме през последните рехави облаци и кацнахме – точно в 20:00. Това е около половин час преди разписанието.
Последва едно ходене из едни дълги подземни коридори. После стигнахме до паспортната проверка. Нямаше много хора – минахме за десетина минути. На мен ми удариха печат че мога да стоя до 13 декември. На колегата – до 10 октомври. Не ми стана ясно как ги измислят. Ние сме тук само до 28 септември.

След това си взехме багажа. Така е в щатите – дори и да си с прекачване, багажа е с теб. Минахме една супер лека митническа проверка, оставихме си отново багажа и около 20:40 бяхме готови. Може и да сме на далавера с двойното прекачване – със сигурност летището в Сан Франциско е претоварено в момента. Ако ни пуснат по някой ръкав като „вътрешен полет“, ще си спестим маса опашки.

Трябва да призная, че на всички проверки хората бяха ведри, дори приветливи.

В летище Детройт няма „бързи пътечки“ (хоризонтален ескалатор). Вместо това има ВЛАК! Вътре в терминала, за 300-400 метра те карат с влак! Ебаси мързелите.

Озовахме се на гейта поне час и четиридесет минути преди излитане. Разходих се наоколо и се снабдих с ракиени чашка за моята колекция. Остана да чакаме последния полет. Поне гейта е приятен – широк, с удобни седалки. Има даже контакти и дори USB за зареждане на телефони и таблети. А през прозореца от много близо се вижда писта, от която постоянно излитат самолети.

23:05 българско време
Излетяхме само с 15 минути закъснение. Това си е направо „навреме“. Самолета е един старичък Boeing 757-200, също operated by Delta. Няма телевизор за всеки, но има телевизори на тавана на всеки 4-5 реда. Обявиха, че ще дават „Великият Гетсби“. За звук – има изводи на всяка седалка. Ако нямаш слушалки можеш да си за купиш срещу 2 долара.
Интересното е, че в тази стара бангия са успяли да прекарат WiFi. Пробвах да се закача, по-скоро от любопитство. Обаче – ядец. 10 долара на час.
А, и както бях подразбрал предварително, полета не включва храна. Все пак е само четири часа и половина. Ако искаш, предлагаме сандвич с пуешко за 8.50 долара. Добре че съм предвидлив, та си нося кроасани и солети. Дано поне да дадат по една вода да пием.

23:45 българско време
Чувствам се толкова изтощен! Едва успявам да си събера мислите. Не мога да чета книжка, не мога да трепя зомбита… Двигателите бучат така приспивно…

0:30 българско време
Донесоха храната. Същите онези микро фъстъчки и солетки, както в предния полет. Но този път не са предястие – друго няма. Е, има, но се плаща. Хората наоколо взеха да вадят от торбите сандвичи и други предварително приготвени неща.
Поне успях малко да се поразбудя. А самолета поклаща доста приспиво. А понякога – поклаща доста.

1:00 българско време
Ladies and gentlemen, we’re rockin’ and rolin’ again, so please remain on your seats with seat belts fastened.
Признавам им, поне се стараят да ни повдигат настроението. Особено един стюард – дребен, усмихнат и много духовит. Евала.

2:30 българско време
Подремвам по някоя минута. Не е много удобно, обаче ми се спи зверски. Ох, веднъж да се доберем до хотела!

5:30 българско време
В хотела сме!
Оказа се, че самолета наистина спира на някакъв domestic терминал, на който няма проверки – абсолютно никакви(!). Взехме си багажа и се опътихме до табелите за BART. Те, обаче, съвсем подло ни отведоха до някакъв паркинг. След това от там взехме един air train, който обикаля между терминалите. И чак после си намерихме спиркат за BART.
За да не ни е скучно, BART-а спря четири спирки преди нашата и каза, че няма да мърда, щото имало „Police activity on 24th street“ – демек на следващата спирка. За щастие само 15-20 мин по-късно продължи и стигна успешно

Точно преди 24 часа потеглих с таксито от вкъщи 🙂

 Posted by at 8:45

Sorry, the comment form is closed at this time.