Ное. 152007
 

Вражалец
Вчера ходихме в „Сълза и смях“ да гледаме „Вражалец“. Както очаквах, в продължение на 2 часа се счупих от смях. Пиесата е силно адаптирана към съвремието. И макар да е малко тъжна като идея (един чешит прекарва цяло село да му дадат спестяванията си и духва с тях), всичко е поднесено с толкова хумор, че залата не спира да се превива. Всички актьори (Димитър Рачков, Любо Нейков, Асен Блатечки, Светлана Бонин, Деси Бакърджиева) са страхотни.

Какво да спомена? Най-добре изиграната роля според мен е на Цвета, касиерката на кметството. Просто наистина виждам една бюрократична кокошка, която кудкудяка заедно със секретарката на кмета Босилка. Похотливия поп Стайко, който минава с мотопед през сцената и винаги катастрофира зад декора (кмета: „Ей, не се научи да паркира тоя…“), с фалшиви богоугодни думи, селски тарикатлък и умерена алчност. Невероятните изпълнения на Ракчов в ролата на кмета, тарикат над тарикатите, който като чуе за пари забравя ума и дума. Само Манчо не ме грабна с играта си (Асен Блатечки) – но той е отрицателния герой и не съм навит да му симпатизирам.

А на края, когато ставя ясно, че Мачо е духнал с парите на цялото село, пиесата свършва и започват бурни аплодисменти, Рачков укротява залата с един жест и казва на смълчаните в очакване на поредния лаф зрители: „Знаете ли на кого се смеете? На себе си.“

Дааа… наистина е така. Тъжно е, но се смеем.

 Posted by at 11:08

  One Response to “Вражалец”

  1. […] пиесата е много странна. Малко и като „Вражалец“. Разказва тъжна история, но залата не спира да се […]

Sorry, the comment form is closed at this time.