Дек. 152007
 

Не знам защо, но до сега май не съм попадал на кофти пиеса. Не че съм ходил кой-знае колко, де. Вчерашното представление не беше изключение – отново точно попадение. Ходихме да заредим усмивките в „Сълза и смях“ с пиесата „Боси в парка“.

Става дума за двама млади и зелени, пълни с енергия американци, които живеят в този толкова познат на всички свят, в който морето е до колене, наистина. Току-що оженили се, единият току-що завършил обучението си за адвокат (Пол – Стефан Спасов), готови да си живеят живота заедно без да ги интересува нищо извън тях. Изпълнени с наивно щастие, особено Кори (Антоанета Добрева – Нети).

И аз съм бил така… то кой ли не е. И много добре знам колко чуплив е този свят. С развитието на пиесата нещата започват да стават неприятни. Защото това младо щастие е твърде крехко. Макар да изглежда безкрайно и необятно на всички, които са „вътре“ в този сапунен мехур. Всеки, който го е преживял поне веднъж (а защо не и много пъти) знае, че не е така. В случая проблемите идват от съвсем безобидни неща – опит за „уредена“ среща между майката на Кори, г-жа Банкс (Бойка Велкова) и странният им, но интересен съсед Виктор Веласко (Васил Михайлов).

Да, където има безумна, бурна любов, там дебне и голяма болка. Малките търкания, малките несъответствия в характера избиват една вечер в голям скандал. Нещата от умного розови стават много черни и постановката става тъжна. Тъжна като линия – иначе като реплики и като актьорска игра е много забавна. Тук искам да похваля Нети и Стефан Спасов за брилянтната (според мен) игра. Дори и в този тежък за героите им етап чрез играта си те не оставиха публиката да си почине от смях. Особено Нети – страхотна е когато изпадне в истерия!

Изобщо, пиесата е много странна. Малко и като „Вражалец“. Разказва тъжна история, но залата не спира да се превива от смях. Е, тук поне има хепиенд. Нали любовта е по-силна от всичко. Но още не мога да осъзная как се получи – и в най-тъжния момент всички зрители се смеят. Това е гениално – да успееш дори от мъката да изведеш хумор. Евала и на автора (Нийл Саймън), и на режисьора (Ивайло Христов), и на актьорите. Сега, след като знам, че има хепиенд, с удоволствие бих отишъл пак да гледам постановката. Защото не мен в един момент ми беше станало малко тегаво…

 Posted by at 12:21

Sorry, the comment form is closed at this time.