Ное. 232013
 

14:00 (или полунощ софийско време)

BART ни закара до международното летище на Сан Франциско за двайсетина минути. Още петнайсет ни трябваха да си оставим багажа и да вземем билетите. След това е security check – още 25-30 минути, и то само заради многото хора. Иначе самата проверка е бърза. Някак си по-лека от предния път.

Нарочно бях заврял всичко възможно в check-in багажа. Имам голям списък (предимно алкохол), който исках да напазарувам от duty free-то. Обаче там ме отрязаха много гадно:
– Are you in connecting flight?
– Yes
– Then you cannot buy alcohol
– But I am connecting in Europe – и предния път ме бяха метнали така и не се дадох лесно
– Where are you connecting – Lindon, Paris…?
– Amsterdam
– Oh, the you cannot take even the perfume. They are very strict there in Amsterdam.
Направо избеснях. Знам, че преди две години така ме прецакаха, а в Мюнхен така и не минах никакви проверки. Но пък знае ли човек – може да има някаква промяна. Не ми се искаше да изгоря със 150 долара.
На края реших да взема само едно вино
– Can I take it at my own risk?
– Yes, but you have to sign here.
– Ok, I’ll take my chances with this wine

* * *

За първи път летя с Boeing 747. Бая голяма птичка. Вътре, на първия етаж, местата са 3-4-3. Интересното е, че от 63 ред назад са 2-4-2 – там самолета става по-тесен. Така места 62A и К са далавера, защото няма никой зад теб и можеш да се излегнеш без да се притесняваш че ще смачкаш задния. Колегата се възползва от тази промоция. Аз, понеже ставам доста често да се разтъпча, бях на 62Н – до пътеката. За мен промоцията беше едно ревящо момченце (на около годинка) на 61G.

Въпреки че цялата разходка я купихме от KLM, това всъщност ни беше първия полет „Operated by KLM“. На идване бяхме с България Ер до Амстердам и после два полета с Delta. Така че се надявах на чудесно преживяване – храна, обслужване и т.н.

В полетите на KLM пилота говори първо на холандски, после на английски. Оказа се, обаче, че английския му е много по-добър от този на пилотите на Lufthansa.

Отделихме се от терминала долу-горе навреме – 14:00. След това, обаче, доста се помотахме преди излитане. И не че самолета ходи надалеч. Просто тръгне-спре, тръгне-спре, тръгне, завие-пак спре. Така излетяхме чак в в 14:20, или с 25 минути закъснение. Което не е никак яко при налични 55 минути за прекачване в Амстердам. Но полета е дълъг, може и да навакса. При попътен вятър може даже да си изпреварим разписанието. Че много ми се иска да си купя някоя пита сирене от Холандия.

15:00 (или полунощ Амстердамско време)
Раздадоха малко ядки и сокчета. Още няма истинска храна 🙂
Движим се с 926 кмч на 35000 фута и се очаква да пристигнем долу-горе по разписание. Под нас има някакви много приятни, леко заснежени по билото планини. Информацията на екрана пред мен е много по-подробна от колкото на идване. Намираме се относително близо до град с име Boise в Айдахо. От време на време екрана показва дори и 3D Симулация на полета.

Аз гледам филм за да минава по-бързо времето. Има доста добър избор от сравнително нови заглавия.

16:00 (или полунощ Лондонско време)
Вече сме над Канада. Преди малко донесоха хапване. Чудесно е. Направо съм възхитен от обслужването. Малко преди хапване раздадоха горещи мокри кърпички за да си почистим ръцете. За всичко са помислили.
Манджата, която избрах, включва прекрасно пилешко с картофено пюре, салатка, прясно изпечено (на вид и на вкус) хлебче, масло, парче сирене чедър, бисквитки и кекс. Изядох абсолютно всичко с голямо удоволствие.

17:00 (не знам къде е полунощ – може би в Рейкявик)
Всъщност във Сан Франциско е малко след пет следобед, но ние вече посрещаме залеза. Имаме чудесен попътен вятър – движим се с над 1100 км/ч ground speed над безкрайната Канада. След няколко часа ще посрещнем и изгрева. Какво да правиш – когато летиш на Изток времето теже ужасно бързо.
Някак естествено хората започнаха да пускат щорите. Чувствам се сякаш е късно вечерта. Скоро половината самолет ще заспи.

18:00
Преди двайсетина минути загасиха голяма част от осветлението. Явна покана да заспиваме. Така де, колкото повече хора дремят, толкова по-малко работа за стюардесите.
Аз приключих с един филм, ще почвам следващия. Приятно е да имаш удобни слушалки.

19:00
Повечето хора дремят. Стратегията е успешна, въпреки че там, от където от летяхме, все още е рано привечер.
Скоро излизаме от Канада. Доста на север, отново. Станах и се поразходих из самолета. На ключови места има оставени вафлички, сникърс, марс, чаши с вода и сокове. Така дори и да не ти се спи няма да гладуваш. Ако съдя по предишния ми презокеански полет с европейска компания, следващото значимо хранене е два часа преди пристигане – т.е. Около 21:30-22:00
Самолета от врме на време се клати доста силно. Явно минаваме през турболентни области, но капитана не си играе да предупреждава – да не събуди населението. Друсането винаги приключва в рамките на пет минути.

21:30
Подминахме Гренландия преди около час, а сега сме южно от Исландия. На всеки десетина минути прескачам до задната лява врата да видя дали в далечината няма някой изгрев за снимане. Опасявам се, че може да го изпусна – аз съм от дясната страна на самолета.
До Амстердам има около два часа. Движим се с около 40 минути преди графика. Прекачването ще бъде спокойно

23:00
За малко да изпусна изгрева
Всъщност не можах да снимам кой знае колко, защото се движим на Изток – слънцето изгрява пред нас, а аз съм в най-задната част на самолета.
Все пак малко преди изгрев разнесоха отново храна. Оказах се заклещен от таблата, отрупана с разни благинки (а после и остатъци от благинки). Така че трябваше да изчакам да минат да съберат таблите преди изобщо да успея да се надигна.
По последни данни се очаква да пристигнем в 8:40 местно време. Следващия самолет излита в 10:20, т.е. Ще има време и да купя сиренце. Какво му трябва на човека…

1:40
След чудесно приземяване и кратка обиколка на летището, вече летим със същия А319, с който до летяхме от София в Амстердам преди толкова ужасно много дни – миналия петък, всъщност.
На Скипхол ни изненада една странна проверка на ръчния багаж на самия гейт. Бяха сложили скенер и всичко – а това е след като си минал през всичките дюти фрита. Сиренето, което взех (към две кила), мина без забележки. Обаче на виното доста му се позачудиха. Искаха ми паспорта, билета от предния полет, гледаха и се помайваха. В крайна сметка решиха да ми го оставят.
Така и не разбрах каква беше тази проверка.

3:30
Трябва да сме минали Белград – усещам, че се спускаме. Пропспал съм целия полет.
Сядането на последния ред си има предимства. Първо, можеш да си излегнеш облегалката колкото искаш и никой не ти казва копче. И второ, едно свободно място да има – то е на последния ред. А двама души на три седалки е почти като в първа класа 🙂

3:45
Кацнахме. Най-после на българска земя!

 Posted by at 16:36

Sorry, the comment form is closed at this time.