юни 122013
 

Фаяз настояваше да тръгнем в 12:30 от офиса. Защо, по дяволите? Полета е чак в 14:35, а до летището се стига за 15 минути…

На чекина една сърдита какичка ме уведоми, че „всички хубави места са заети, защото хората са се научили да се чекират онлайн„. Сякаш аз съм им виновен, че гийк с 20 години опит с компютрите не може да се оправи с бъгливата им система. Всъщност, оказа се, че супер умните British Air са ми написали презимето и фамилията, слято! в поленцето „last name“. E, нямаше как да го уцеля. Всъщност може би един по-опитен QA би се досетил какви евентуално може да ги забърка програмиста на сайта им.

Както и да е. Примирих се със средно място. И на края пак летях до прозореца – една лелка ме помоли да се сменим, за да може да си лафи със нейната приятелка на предния ред. Така че, всяко зло за добро.

Самолета (Airbus 320) излетя доста елегантно, въпреки дебелите облаци над милата ни столица. И пътя беше приятен. Някъде към Белград небето… хм… под нас, се проясни. Остана си така почти над цяла Европа, за да мога да видя хубаво мощните мътни преливащи реки. Изглежда нещата, които тръбят от една седмица по новините, не са измислици. Или поне тези неща с бедствията из Европа.

Между другото, за пръв път летях с BA – и ми хареса. Седалките им са дори по-комфортни от Recaro-то на Lufthansa. E, стюардесите, вместо млади кръшни девойки бяха едни сериозни лелки и чичковци, но аз така или иначе във въздуха съм супер спечен. Манджата им, обаче, беше добре. Нещо като пилешка кавърмица с оризче. И – забележете – шопска салата! Със краставички, доматче, маслинка, настъргано отгоре сиренце… Имаше и десертче някакво, не мога да го разпозная, но и то не беше лошо. Със сигурност това е първия път, когато си изяждам всичко в полет, по-кратък от 10 часа.

На около 200 км от Лондон небето под нас отново взе да се сговнясва и на 100 си беше плътно облачно. Обаче капитана си е свикнал, зер тука облаците са много по-чести от слънцето, и успя да ни прекара без никакъв проблем. Само в един момент, на около 30-40 км от летището изведнъж иззад облаците видях друг самолет на нашата височина и не по-далеч от 150-200 метра от дясното крило. Обаче капитана явно го очакваше, направи рязък завой ня ляво и завъртя едно кръгче с радиус 5-6 км, преди да се насочи пак към летището.

Забавен момент настана след приземяването, когато самолета полечка захождаше към гейта. Всички станаха и взеха да си гласят багажите и са тръгват към изходите. Тогава един възрастен и достолепен стюард съобщи по интеркома, че „самолета още не е престанал да се движи и капитана още не е загасил светлината за коланите, така че моля ви седнете си по местата“. Никой не му обърна внимание. Все пак това е полет от София…

А, да не забравя. На самолета си имахме звезда – Милен Велчев. Не изглеждаше смазан от това, че заради неговите машинации България се набута със стотици милиони евра. Както и да е.

И така, за пръв път в живота си кацнах на британска територия. Утре имаме важна презентация, а в петък летим наобратно. Може би ще пиша пак. Но снимки няма да правя, че ще бъдат само от хотела и офиса.

 Posted by at 20:11

Електоренергиен системен оператор

 Общи  Коментарите са изключени за Електоренергиен системен оператор
юни 122013
 

Евала, момчета!

Току-що установих, че на сайта на ЕСО има данни в реално време за генерираната енергия по видове централи: цък

Има и много друга информация на живо. Например товара за последните 7 дни, по часове; преноса през граница по часове за предния ден; честотата по часове за предния ден и други разни.

Честно, не съм очаквал такъв урожай от данни предоставян в реално време от монополна държавна структура. Браво на ЕСО!

 Posted by at 6:53