Къде си сега, радетелю за информирана България? Защо ли Февруари месец отразяваше протестите с поне десет различни екипа в цялата страна, а сега даваш „Къртицата“? Та нали си флагмана на съвременната българска журналистика, новинара на новинарите, репортера на репортерите, човека-реакция, който пристигна в Костинброд преди всички други. Къде се покри сега, къде са ти екипите?
Убеден съм, че дума не обелвате за протестите само по технически причини. Не мога да се сетя за друго резонно обяснение
Този път успях да се чекирам онлайн. Тия пичове наистина са ми написали презимето и фамилията сляти в поленцето „last name“. Тримата колеги заехме местата до крилото, където има emergency exit и е по-широко за краката.
Таксито пристигна към 6:10 – около пет минути по-рано от уговорката. Английска точност? Шофьора успя да каже името на колежката почти правилно (резервацията е на нейно име). Обаче като цяло английския хич не му беше лесен. По пътя почти не приказва, а когато го питахме нещо, отговаряше с покъртителен диалект.
Докара ни до летището за главозамайващите 40 мин. Колегите ме оставиха да седна на предната седалка, да видя какво е да седиш на предно ляво място без да караш. Честно казано, не знам как не издъних тойотката от рефлективно натискане на „спирачката“. Уж знам, че всичко е нормално, но рефлекса си е рефлекс. Пък и по големите булеварди бичеше с над 100…
Излитане
Излетяхме с няма и 30 мин закъснение. Май се беше бъгнал нашият самолет, за това ни поставиха в доста по-новичък и лъскав А320. И понеже си бяхме изпуснали графика, обикаляхме маса време из ливадите докато си намерим чиста писта.
9:15 (UK)/ 11:15 (BG)
Излитането беше чисто. Оказа се, че има два слоя облаци. Капитана ни настани над разкъсаните перести облаци, но под тъмния плътен слой отгоре. Така летяхме първите 15 минути, после минахме и над плътната облачност и изгря слънчице за нас.
11:25
Облачната пелена под нас покрива цялата земя, но е доста разнообразно. На места е като гладко море от памук, на други се издигат вълма от облачета. Красиво е. С отдалечаването от Лондон силата на памучния бог намалява и земята става все по-видима. Тук-таме нещо проблясва, като призрачни очички, насочени към нас. Може би са отблясъци от прозорците на хора, които дори не поглеждат нагоре.
11:30
На борда яко замириса на манджа. Чувствам бесен глад – аз не съм закусвал. Ако съдя по аромата, яденето ще е същото както на пристигане. Лошо няма, беше вкусничко.
Милен Велчев, с който пак се засякохме, получи порцията си предварително. Може би е в някаква по-бизнес класа, макар да седи на същия ред като мен. Но явно не е гладен, защото дори не докосна табличката. Цъка си нещо по таблета. Дай манджата насам!
11:35
Йее! Тръгнаха да раздават манджа и на простолюдието! Скоро ще стигнат и до мен.
11:39
Ето я и моята табла! Какъв урожай… Бъркани яйца, печена наденичка, печен бекон, 3 печени гъбки, половин печен домат (!), хлебче, масло, конфитюр, портокалов сок, йогурт с мюсли и плодове и кексче!
12:15
Ох, как се намаах! Излапах всичко освен домата. Междувременно облачността под нас отново се вплътни, а самолета започна леко да подрусва.
Не знам защо, но при този полет телевизорите останаха затворени. Така че нямам идея къде сме на каква височина и кога пристигаме. Усещам само че завива насам – натам, сменя височината понякога… Сега, примерно, се изкачи – вероятно за да прескочи дребните турболент-чета.
12:20
Облачността под нас е плътна, бяла, но не и гладка. По-скоро прилича на долина, покрита с бели пухкави морени. На места е пресечена от по-дълбоки, лъкатушещи линии – като бели реки сред бялата долина. Изглежда много спокойно, красиво. Но от земята сигурно е точно обратното – мрачни, плътни облаци, вятър и дъжд. А отдолу трябва да са Алпите…
12:40
Колкото и да вдигат пилотите, облачността все пак стигна до нас. Пак ни раздруса, малко по-стабилно, за около минута.
Смилиха се над нас и отвориха мониторите. Движим се почти над езерото Балатон, на 11277 метра (37000 фута), с 870 км/ч спрямо земята, с 27 км/ч попътен вятър. Навън е чудесно, слънчево, -57 градуса по Целзий.
12:50
Според талавизора, пристигаме след 51 минути. Май почти сме наваксали закъснението от излитането.
Междувременно навън облачността силно намаля. Може и да имаме едно хубаво, спокойно приземяване. На борда има поне две бебета, но само едното се чува да църка някъде 3-4 реда зад мен.
12:53
Не знам коя е реката под нас, може би Дунав. Но е доста пълна и мътна.
13:04
892 км/ч с 51 км/ч попътен вятър. Наближаваме Белград. Скоро трябва да почне да снижава. Навън е -59 градуса 🙂
13:06
Подминахме Белград и вече снижаваме. Внимателните пилоти на добри авиокомпании винаги започват бавно и внимателно снижаване поне половин час преди целта. Е, освен ако времето долу не е много гадно.
Вече сме на 10668 метра
13:10
Ама и на стюардесите не им е леко. Маат крачоли през цялото време. Интересно какъв километеаж навиват само докато летим.
Първо раздават пиене, после ядене, после прибират, после кафенце, чай, а сега минават и за магазинерки. Прибави и разни повиквания към сметката. И винаги трябва да са усмихнати, уверени, учтиви без значение с какъв чукундур говорят.
13:15
900 км/ч! Остават 25 минути, а вече започнахме да завиваме насам-натам. Може би заобикаля области с по-плътна облачност или ветрове.
От моето място се вижда единия двигател. Интересно дали ще се „оголи“ част от него като пусне reverse trust. Но първо трябва да докоснем пистата.
13:20
Ох, най-много мразя кацането. Самолета е доста по-нестабилен като намаля скоростта, а и минава през по-гадни въздушни слоеве. Попътния вятър също не помага.
13:23
5900 метра височина. Минаваме покрай тлъсти облачни грамади. Капитана каза по интеркома, че навън вали яко (a few heavy showers)
13:24
Влязохме в облаците. Спек…
13:29
Слязохме под облаците. Не беше приятно. За сега не ни вали, но вдясно се вижда бая як дъжд на 2-3 километра. Ушите ми заглъхнаха и преглъщането не помага.
13:32
Вижда се София, може би Люлин. Високи панелки.
НДК, Борисовата, Цариградско…
Сердика център…
13:35
Докоснахме пистата. Само малка част от двигателя се оголи за ривърс.
Бебето на няколко реда реве та се къса.
Но вече сме на земята. Отметнах два доста леки полета.