Размисли в „Тунела под Шипка”

 Общи  Коментарите са изключени за Размисли в „Тунела под Шипка”
юни 252013
 

Днес гост-блогър е Тодор Иванов – Том от Габрово. Публикувам неговите размисли относно така лелеяният от всички габровци проект за бърза връзка с южна България, който се появява покрай всеки избори в последните 50-60 (!) години

Като кореняк Габровец, често си задавам въпроса: защо проектът за Западен обходен път и тунел под връх Шипка бива обещаван от претендентите за власт винаги преди избори, а после… бива забравян или бива обявяван като проект без национален приоритет в него – до следващата предизборна кампания? Явно представлява национален интерес, след като се ползва толкова често през последните десетилетия като обещание и надежда.
Като Българин си зададох въпроса – защо днес се неглижира едно Правителство, което от първите си дни във властта беше обявило Коридор №9 и проекта за тунел под Шипка като стратегически важно и от супер-национално значение начинание, което от години е разработвано и е оценено като желано дори от Администрацията на ЕС в Брюксел дотам, та да залегне в предприсъединителния ни договор!?
Като обикновен работник си помислих – това е шанс за нашия град, от който серията приватизации, реституции и ликвидации напоследък направи една призрачна общност, населена с бледи субекти, бродещи наоколо като „на Хамлет на баща му дрехите” в търсене на работа за едното препитание, в търсене на изход от ситуацията и в търсене на прословутата… „светлина в тунела” на живота на Габровеца

А светлина в тунела лично аз, като роден Габровец, виждам – при това не с еднозначна полза! Съдете сами, аз просто ще споделя мислите си: Западният обход ще освободи квартал Любово от многогодишния терор на преминаващите към прохода Шипка тежкотонажни машини; Обходният път и тунелът ще създадат множество подходящи за инвестиране отклонения, или както там ги наричат – места за паркиране на тирове, места за мотели, за крайпътни заведения; А какво мислите за бизнес-интересите – на дребно или по-крупните? Ще можем да достигаме Стара Загора със същата лекота, с която днес отиваме във Велико Търново било по работа, било да заведем децата си на поредната 3D прожекция в киното там! Пътуването ни приблизително ще бъде едно и също.
Като разумен човек мисля, че Европейския съюз не напразно се е съгласил да съфинансира проекта. Експертите там оценяват ползите в обозримо бъдеще! Като прагматичен Габровец виждам полза за всеки от нас. Това ще бъдат спестени пари за транспорт и амортизация на всички нива – от битово, до нивото на големите транспортни фирми – както у нас, така и в чужбина. Което ще ни направи желана транспортна дестинация, особено ако подбалканският преход се свърже с модерна магистрала в Южна България. Това ще бъдат спестени разходи на държавно ниво за поддръжка на високопланинския проход зимно време. Спестеното време за транспорт също е съизмеримо в пари. Всичко това би довело до поевтиняването на доста стоки, които, така или иначе, се транспортират през Балкана целогодишно- в преход от Северна към Южна България и обратно.
Нека погледна и от другата гледна точка – тунел под връх Шипка би дал шанс на западналия бизнес в град Габрово да поеме глътка свеж въздух и да заработи с нова перспектива. Тунел под Шипка би опростил живота на всеки от нас при преход през Балкана. Той би пестил на всички ни, като данъкоплатци в тази държава, пари, време и усилия. А самият строеж на Западния обход и тунела под връх Шипка би отворил доста работни места за безработните в родния ми град.
Споделям всичко това, изумен от случващото се около проекта за тунела под връх Шипка през изминалите дни. Президентът Плевнелиев още преди месеци обяви, че от наша страна са осигурени първите 77 милиона съучастие за започване на проекта, като допълни наскоро символичната „първа копка” на Западния обход с обещанието си да стори всичко възможно проектът да бъде завършен в неговия мандат. Но се намери един габровец, който от години оспорвал законността на държавната ОВОС по съдебните инстанции, с мнението, че на тунела не му било там мястото!?
За мое лично съжаление, манипулираните избори минаха и събитията издигнаха на власт не хора трезви и радетели за родното и национално значимото. И веднага определени екозащитни организации получиха достатъчно финансиране да вдигнат глас в съда в отстояване интересите на мечки и вълци, от които мнозина през изминалите две години пропищяха – тунелът щял да бъде пречка в размножаването на хищниците в Балкана, които естествен враг нямат, да ги контролира… Добре, изберете да защитим нароилите се мечки и вълци, които тормозят животновъдите, да се откажем като граждани от ползите от тунела под шипка – нека възродим проекта „АЕЦ Белене”, от последствията от който ще побелеят косите и на неродените ни все още наследници!
Изумен съм от факта, че ние, Габровци, не оценяваме усилията, които господин Томислав Дончев прави, дори и днес, този проект, изгоден за нашия град и за нас, най-после да бъде осъществен. И съм възмутен, честно ви казвам, съграждани! Бургазлии се вдигнаха като един, референдум направиха и си казаха мнението против проекта Бургас-Александрополис. А ние, балканджии хора, не знаем какво искаме!?
На какво се дължи апатията на Габровеца по отношение проекта за тунел под връх Шипка? Не съзнаваме ли, че от ЕС не могат да финансират проекти, които не срещат широка народна подкрепа? Или не можем да оценим правилно евентуалните ползи? И ако мнозина виждате перспективата в проекта, „светлинката в тунела”, защо не споделяте мнението си, защо не подкрепяте проект, носещ изгода за всички Българи?
Има хора сред нас, които са приели идеята за построяването на Западен обходен път край Габрово и тунел под Шипка като своя лична кауза – заставам до раменете им. За да провокирам всеки един от останалите да размисли добре пиша всичко това. Обещаното рядко се дава, но построеното обикновено остава – и върши добро с векове. Аз виждам в мечтите си този тунел под връх Шипка, желая го и като гражданин на тази наша държава искам да изявя още веднъж своята воля – нека го построим!

 Posted by at 7:28

Летище Виена

 Общи  Коментарите са изключени за Летище Виена
юни 252013
 

Господине, сигурен ли сте, че искате да чекирате тази чанта? – ме попита тя с уморено – учтива усмивка.
Веднага се бъзнах – ебаси въпроса! Естествено, че това ми е намерението. Нали за това съм дошъл на чекина и за това метнах чантата на колана. Може ли да ме питаш такава простотия… Мда, имах тежък ден. На глас казах само:
Да, има ли проблем?
Ами тази чанта е твърде лека и не мога да я пусна по колана.
Погледнах кантара – 3.8 килограма. Ми колко да е – само дрехи за 2-3 дни и туй то. Странно, в София не са ми правили проблем.
Защо не вземете тази чанта за ръчен багаж?
Имам си ръчен багаж – посочих раницата. На boarding pass-a пише само една торба ръчен багаж, до осем кила, с еди-какви си там размери – Колко трябва да тежи?
Поне 5 килограма.
А ако е по-лека? – попитах със смесица от досада и любопитство. Всеки процес трябва да има възможност за обработка на изключенията.
Ще трябва да я оставите на гишето за свръх багаж – каза тя. Личеше си, че изобщо не се шегува.
?!?!?!?!?
Да, знам, че звучи глупаво. Но колана не може да придвижва багаж, по-лек от 5 кг. Можете ли да добавите нещо?
Отворих раницата и започнах да прехвърлям. Ветровката, с която не се разделям. Зарядно за лаптоп. Кроасан, който си нося ако прегладнея.
Докарах го до 4.8… Мобилен харддиск – 4.9. Грррр… Лаптопа и таблета няма да ги оставя. Дрехи по мен на практика нямам, освен дънки и риза с къс ръкав. Какво още….
В този момент напипах на дъното на раницата кабел. Нося го поне от седем-осем години и никога не съм го ползвал. 3-4 метра UTP, единствения кабел, който сам съм си кримпвал. Сложих и него – 5.0 килограма. Йееее!

 Posted by at 7:19