юни 192013
 

7:30, gate B8:
Пак пристигнахме рано. Не мога да си представя защо по билетите препоръчват да си на летището 2 часа преди излитане. Два часа! Аз дойдох само час предварително и 50 минути преди излитането вече бях на гейта.
Ще летя с Fokker 100. Този самолет е очевидно по-малък от масово използваните за средни разстояния Airbus A320 и Boeing 737, с които летя обикновено. По-малък обикновено означава, че ще друса повече. Блях! Това, че този модел не се произвежда (!) вече 16 години също не ме успокоява. Добре поне че времето е прекрасно – или поне така изглежда…

7:53
Вече съм на борда. Самолета не е чак толкова дребен, има надежда. Разположението на седалките е асиметрично: две места от едната страна (AC) и три от другата (DEF). Място В няма.
По-малкия диаметър на фюзелажа е се вижда и от това, че като ходя по пътеката, главата ми почти опира в тавана. Но поне седалките не са нагъчкани, има достатъчно място за спокойно посядване. Самите седалки изглеждат далеч по-евтино от тези в British Air или Lufthansa, но са си удобни.
За фон са пуснали най-логичната класическа музика – „На хубавия син дунав“ на Щраус.

8:03
И при това пътуване си имаме политическа звезда. При това – от далеч по-висок ранг. На борда е президента Петър Стоянов. Ех, как бих искал да седя до него, да чуя неговото мнение за това което става (и вляво, и вдясно). Той е доста умен човек. Убеден съм, че сега може да направи адски интересен анализ на това, което се случва. Но пък вероятно не му се говори за политика с тоя и оня…

8:17
По това време вече трябваше да се издигаме над София, но ние не сме помръднали. Много лесно се изнервям в самолет, когато нещата не вървят по план.
Завиждам на колегата – вече успя да задряма.

8:20
Раздвижихме се, най-сетне.

8:35
Вече се издигаме!
Щом тръгнахме по пистата, самолета започна да друса в синхрон с най-големите ми опасения. Оказа се, обаче, че това се държи на комбинацията от български традиции в полагането на асфалт и немско холандско окачване (тия самолети ги правят в Холандия). В момента, в който колесника се отлепи от пистата, всичко стана невероятно гладко.

8:40
Самолета още се издига, а вече тръгнаха да раздават храна. Стюардесите на Austrian са доста по-млади от тези на British Air, но и доста по-начумерени. Особено едната си върши работата с очевидна досада.

8:45
„Храната“ се оказа нещо като малко кроасанче/щруделче със сладникав пълнеж. Всъщност не е лошо, но е крайно недостатъчно за моите килограми. Но пък за час и нещо полет какво ли мога да очаквам.

9:15
Двата задно разположени двигателя Rolls-Royce не се чуват чак толкова силно, колкото очаквах. Много ми е интересно каква е разликата между двигатели на крилата и двигатели в задната част на самолета. Със сигурност влияят на аеродинамиката, разпределението на теглото и тягата. Всички Airbus-и и Boeing, с които съм летял (не че са толкова много) са със „задвижване“ на крилата. Както и новичкия бразилски Embrear, с който се прибирах от Мюнхен. Foker-а, обаче, разчита на „задно“ задвижване. Като Туполев, само дето няма трети двигател в самата опашка. До колкото съм виждал, по-малките реактивни самолети като Лиърджет също са със задно разположение на двигателите.

9:25
Вече започнахме да снижаваме полечка. А само до преди половин час се издигнахме. Това май е най-късият ми полет. Интересно самолетите София-Варна дали въобще стигат 10000 метра. Едва ли.

9:33
Явно пилотите са по настъпили газта. Капитана съобщи, че пристигаме по-рано дори спрямо предварителното разписание (а излетяхме с леко закъснение).
Времето навън е чудесно и по всичко личи, че ще има едно доста спокойно приземяване. Оказа се че Fokker-a не е чак толкова лош самолет, поне при добри метеорологични условия.

9:41
Снижаваме, снижаваме… Вече сме над Виена или друг голям град…

8:48
Докоснахме пистата. Чудесен полет!

9:27
Хм, летището във Виена ми се видя доста малко. Или поне терминала, на който ни стовариха. То след Heatrow всяко летище изглежда малко, но това ми напомня на вече затворения Тегел в Берлин. Само дето има влак в мазата, като всяко смислено летище в Европа.
В момента съм в CAT – бързия влак от летището до града. После имам метро, метро и съм в офиса.
Хареса ми лекотата, с която си купих комбиниран билет за CAT (двупосочен за желаните от мен дати) плюс тридневна карта за градския транспорт. От офиса в София, през сайта им. Плащаш с карта, печаташ на принтера и готово.
CAT изглежда доста удобен и бърз влак. Разписанието е лесно за запомняне – тръгва в xx:06 и хх:36. Демек на всеки половин час. Рекламират го като супер бърз и удобен транспорт до града. Бърз ОК, пристига за 16 минути. Обаче го чакаш до половин час (25 минути в нашия случай). Т.е. има повече wait time от колкото service time. Така се прецаква response time-а 🙂

10:44
Проверка на билетите. Елементарно, на пръв поглед: сканира с един смартфон QR кода на разпечатания от мен в офиса лист, както и имената на личната ми карта. 2-3 секунди и – Danke. Интересно дали проверява валидността на билета онлайн, или разчитат на някаква чексума. Второто е по-вероятно, защото проверката онлайн би била много затруднена в тунелите. Но пък варианта с чексумата е лесен за подправяне.
Третия вариант е да има локално кеширани всички издадени билети през сайта, но да ги получава near real time. Тогава ще се озори ако си купя билета две минути преди да се кача във влака.

11:18
Пристигнах в офиса.

P.S. На връщане установих, че на последните 4-5 реда двигателите на Фокера се чуват доста неприятно. Гледайте да си резервирате места по-напред.

 Posted by at 17:11